четвъртък, 31 декември 2009 г.

сряда, 23 декември 2009 г.

петък, 4 декември 2009 г.

Нека поздравим Васèто!


Нека поздравим Васèто!
Рожден ден има днес момчето.
По този повод, за награда
му правим поздрав – изненада:

Да бъде здрав! Туй най-напред.
За другото ще дойде ред,
но здраве има ли човек –
ще кара повече от век.

Да бъде весел и открит!
Така ще да е той честит.
Да е с усмивка на лицето
и много обич във сърцето!

Да има винаги късмет,
с успехи повечко напред!
Което днес си пожелае –
да го изпълни, то се знае!

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Честит Рожден ден, Миленка!


Добър ден на Ваша милост!
Идвам със букет цветя -
разбрах, че тука празник има
и искам да го поднеса.

Букета придружен е с обич -
приятелска, от все сърце.
На тебе здраве пожелавам
и все усмихнато лице!

Да пишеш стихове красиви,
изпълнени да са с любов...
и хумор повече да има...
за всякакви аз съм готов.

Късметът да не те оставя,
успех във всяко начинание!
Да си, Миленке, все щастлива! -

това е моето желание!

четвъртък, 26 ноември 2009 г.

Златна сватба под звездите

На улица пуста,
в студената нощ,
двама старци, видях,
да живеят в "разкош".

"Апартамента" - просторен
(навън под звездите)
и камина си имат -
варел... (кат` в мечтите).

С "халати" са модни
(протъркани шуби),
"изпрани", "изкъпани"
и почти нямат буби...

Тази вечер празнуват,
на "трапеза богата",
своята Златна сватба,
но са сами... без децата.

"А децата им - питаш ме -
те дали са щастливи?"
Хм, не знам, но не помнят,
че имат родители живи...

неделя, 22 ноември 2009 г.

Творя шедьоври

Ще ме четат от групата приятели,
блокирам всички други наблюдатели
и всеки, който е със мнение различно
тук няма място, звучи ми логично.

Не давам някой да ме критикува!
Да опитва - просто не си струва!
Обичам да текат суперлативи,
а не да ме померват с негативи.

Творбите ми са някак извисени,
а ме упрекват, че били те присвоени...
Друг може ли да пише тез шедьоври? -
ще кажат само дружките ми дòбри.

Да можеш

За да трупа някой слава
трябва да може, не кат мен.
Аз поне си го признавам,
и това не е проблем.

Проблема е, когато някой
се взима много на сериозно,
използва думи без да мисли,
а това изглежда грозно.

Когато коментираш нещо
трябва да можеш да четеш,
дълбоко във стиха да вникнеш,
да можеш да го разбереш.

И най-важно: Да не мислиш
(ако има със какво),
че около теб света върти се,
да не си коричка на... ако.

Грешния влак

Другарката с характер "благ"
качила се в погрешен влак,
напудрена и супер нагласена
от грешката си е озадъчена.

Тя търсеше експрес с лакеи,
в който никой няма да посмеи
срещу особата да каже гък...
Туй не е редно, ам чи кък!?

Но озова се във вагон с глупаци,
без възпитание... абе простаци...
и кой я срещне - само я оплюва,
да продължава тука - не си струва.

Дръпна рязко аварийната спирачка,
въжето скъса, че нали е доста ячка,
от влака скочи, хукна през полето,
да търси друг, да вирне пак нослето.

събота, 21 ноември 2009 г.

Лила Карамфила


Драго ми е, аз съм Лила,
но ми викат - Карамфила,
че с туй цвете зад ухото
съм все първа на хорото.

Мома съм! Е, втора младост
и либе нямам си, за жалост,
но ухажорите ми са безчет -
под пенджеро си пазят ред.

На всеки юнак му се иска
в креват с мен да се натиска,
но мома аз не съм такава
и на много малко се отдава.

Подбирам ги, да са юнаци,
отслужили и със мустаци,
в леглото да ми носят радост,
па нека не съм първа младост.

Таквази съм - пролетно цвете,
обичам ги много мъжете,
но нещо нямам си късмет,
а гоним тридесет и пет!!!

петък, 20 ноември 2009 г.

Коледата на клошаря


Студена нощ
Навън е тъмно.
Скитам се
по улиците пусти.
В небето
грее месечина...
С ръце в джобове
топля свойте пръсти.

Северният вятър
ме пронизва,
но продължавам
в нощта, напред,
зорък поглед
вперил съм надолу -
дано намеря лев,
или пък друг късмет.

Тогава с брата
може и да хапнем,
ще пийнеме
бутилка стар „Памид",
Рождеството,
после ще посрещна
в някоя сергия...
Свит.

неделя, 15 ноември 2009 г.

С нов имидж


Слушай ме, браточка,
от днес слагам точка
на всяка простотия...
Не съм вече от тия,
без работа които -
все гледат ядовито
и в натрасените гащи
всеки топки дращи.
Започвам аз начисто
и с името си - Христо,
написано на бадж
ще стана баш сваляч,
облечен със костюм.
Не ще да вдигам шум,
като гамен махленски...
Нали с език съм френски?
Светът ще обикалям,
без да се притеснявам
и сваляйки жените -
в мен ще са парите,
на мъже рогати
със тлъсти заплати,
които се надуват
и не ги целуват.

събота, 14 ноември 2009 г.

Ч.Р.Д., Ваня!

С носталгия


Преди двадесет години
свалиха бай Тошо от власт,
радваха се повечето хора,
с тях тогава бях щастлив и аз.

На пленум ноемврийски на ЦК
предадоха го близките другари,
учуден бе, със зяпнала уста.
Нали съратници те бяха стари?

Изоставиха го точно тези,
които с него си измиваха ръцете.
Пари те много бяха присвоили,
а накрая газеха го с нозете.

Майтапчия бе, голяма скица,
с лице тъй мило, простовато...
За него има над хиляда вица
и всички викахме му Тато.

От тез които радвахме се на десети
повечето са нещастни днес...
комунисти стари пак ни управляват
и сме подложени на вечен стрес.

Червените пари са те изпрали,
с големи фирми, западни коли,
в парламента всички са се сбрали
и за нищичко не ги боли. Нали?

сряда, 11 ноември 2009 г.

Не отлагай!

Не отлагай да кажеш нежната дума, която напира в сърцето ти да бъде произнесена в точния момент и с нея да погалиш, подкрепиш и окрилиш скъпо за теб същество...

Не отлагай да се обадиш на позабравен приятел, когато се сетиш за него.

Не отлагай да предоставиш услугите си на нуждаещ се от помощ, когато те потърси отчаян...

Не отлагай да изживееш мига, пратен ти от съдбата именно сега...

Събудих се с тази мисъл...

Защо ли?

Изплува ми спомена за случайната среща със скъп приятел, станала на стълбище на една административна сграда преди време...

Той каза:

- Как си имаш ли малко време за едно кафе?

Аз бързах, както винаги, увлечена от ежедневната си работа... Някак нехайно отвърнах:

- Непременно, с удовослвие, но друг път ... бързам...

След известно време ми съобщиха за смъртта му. Стана ми толкова тъжно, криво и в съзнанието ми изплува позната популярна песен: „Носете си новите дрехи момчета, падаме както ходим, умираме както спим...”

Честит рожден ден, сине!

Имам си в къщи един сладуран
той на живота ми смисъла дава.
Леко непослушен е тоз бърборан
цял ден въпроси различни задава.

Кой оцветил е в зелено тревата?
Защо и днес слънцето го няма?
От дъжда с чадър ли се крие луната?
Бабо, беше ли палаво дете и мама?

Защо жабчето е зелено и може да квака?
Слона защо е толкова сив и голям?
Защо зайко пак се е скрил в храсталака?
Защо витамини трябва редовно да ям?

На различни теми разговаряме
и много приказки му разказвам.
Страници от книжките разтваряме
колко са важни буквите показвам.

Ех, колко бързо времето минава
и момчето освен, че играе с коли
вече много сериозно се занимава
да пише букви и едно, две, три.

..………………………………………..
Сине, здраве и късмет ти желая,
на слабия винаги подавай ръка.
Ще имаш и трудни моменти, зная
но винаги се изправяй след това.

Много уроци от живота ще получиш
и хора различни ще срещаш в деня.
Че всичко преминава ще научиш
и колко голям и красив е света.

вторник, 10 ноември 2009 г.

На пет


Елчо е юнак напет,
днеска става той на пет.
Таз сутрин се събуди рано
и започна с думи: „Мамо,
трябва торта да се купи,
напитки разни и мезета,
че очаквам много гости –
от махалата всичките хлапета!”
Усмихна се Елчова мама,
нали ù е радост голяма,
ще слуша днес, ще изпълнява
и Елчо с обич ще дарява!
Юнакът да е жив и здрав,
да има винаги късмет,
след сто години пак да кани
и с успехи да върви напред!

неделя, 8 ноември 2009 г.

Майчица свята си ти

Майчице миличка, майчице свята,
спомен от теб долетя,
как разделиха и нас времената -
днес си отново сама...

Виждам те в мислите свои да чакаш -
мене, до пътния праг,
вечер прибираш се с мрака и плачеш,
пак без сълзи и без гняв.

Майчице миличка, майко, тъй свята -
слънце изгряло в нощта,
с цялата обич побрана в душата,
бавно напускаш света.

В мене е твойто неземно вълшебство,
тупка в гърдите - кръжи...
Лято безкрайно бе моето детство -
как да го върна - кажи!

Там до огнището, дето ти палеше,
криех и радост, и срам...
Вечер заспивах, главата ми галеше
здрав да порастна, голям.

С много любов ти наливаше в бдение
сладко-горчивия сок...
Днес и студеният вятър със тебе
не иска да бъде жесток.

Своето малко детенце целувам -
кротко и то да заспи...
Още съм буден, а тебе сънувам -
майчица свята си ти!

Вълшебница

Невъзможното става възможно,
щом със пръсти докоснеш го ти
и смирена, туптящо-тревожно
ми дариш от онези мечти,

със които догоре е пълна
твойта слънчева, чиста душа,
дето в песен прекрасна превърна
най-щастливия миг на света.

Тази песен за тебе - в прослава
е запята от ангелски хор
и сега надалеч отзвучава -
в необятен, безкраен простор,

в който има надежда и вяра
за щастливия утрешен ден,
който с обич една ще ни сгрява
и ще милва ту тебе - ту мен.

Остани си вълшебница бяла
с тези ясни, любими черти -
на съблазни безброй устояла
и прощаваща чужди вини.

В недостъпни до днес разстояния
продължи да летиш, да блестиш!
Ти копнееш за нови желания,
но заспя ли - над мене ще бдиш...

Добротата си - в мен си изляла,
без да жалиш за своя живот
и пътека най-трудна избрала,
вместо пътя - красив и широк.

Път, по който и надписи има,
а един обещава ти Рай -
вечно лято и никаква зима -
за каквото, май всеки мечтай...

Невидяното става желано,
ако в него дъхът ти е скрит!
Все към тебе аз бързам припряно -
вдъхновен, окрилен, упорит!

Допусни ме смирено да вляза
в този храм, сътворен със любов
от вълшебница тиха и бяла -
от жената на моя живот!

петък, 6 ноември 2009 г.

Да изплуваш от дъното

Споходена от чудодейна сила,
големи глътки от поуката изпила,
отърсваш се от тежко бреме -
за промяна, казваш, че е време.

Изхвърляш всичките предмети
напомнящи за мигове, сюжети,
когато твойта стара орисия
доведе те до глад и до просия.

От дъното отблъскваш се със сила,
да изплуваш твърдо си решила,
не плашиш се от нови изпитания -
по-добре ще е от старите страдания.

Аз зная всичко ти ще сториш,
със зъби, с нокти ще се бориш,
но никога не ще допуснеш вече
да бъдеш тъпкано, от другите, човече.

БЪДИ!

През идващите дни

Ще ме зърнеш скоро, запомни,
ще потъна в твоята прегръдка,
и ще стоплиш моето сърце
със любяща и нежна милувка!

Пак ще бъдеш моята любов,
ще нашепвам думите красиви...
За обичта ти, мила, съм готов
и за наш`те мигове щастливи.

Дните стари вече са назад,
нови идват – още по-чудесни,
дни в които ще пламти любов,
дни изпети във любовни песни.

Как се става голям?


Понякога питат ме млади поети:
"Кажете ни, моля, как се става голям?"
А аз отговарям: "Тука май сте объркали -
малък съм още и не мога да знам.

Големи са Ботев, Вапцаров и Пенев,
Багряна и Габе, Дамянов, Леви,...
но тези, великите, не знам да са казвали,
че искат от малки да бъдат звезди.

Те просто са писали - с чувство, със ритъм,
с думи красиви... от душа и сърце,
римували правилно своите стихове -
Велики са станали с перото в ръце!

четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Звезден букет


Ако можех звездите да сбирам,
бих направил огромен букет.
Бих вървял, бих летял – без да спирам,
изкрещял бих, че той е за теб!
Ала тихо, на пръсти ще вляза,
тази нощ, преизпълнен с мечти,
че не е за кристалната ваза,
а е само за твойте коси
и за чиста, невинна постеля,
във която до теб ще лежа
и в която – до късно в неделя,
твойте длани, с любов ще държа.

А когато от утро обляна,
озлобена си тръгне нощта,
на букета звезди завидяла,
неразбрана от нас... от деня,
на горещото слънце – лъчите
ще постеля в пътека една,
за да минеш по нея с мечтите,
дето в тебе посях с любовта.

сряда, 4 ноември 2009 г.

неделя, 1 ноември 2009 г.

И мен вземи ме


Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.

Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.

Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.

Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!

петък, 23 октомври 2009 г.

Край бялата чешма


Вчера, на чешмата бяла,
млада мома се подпряла,
да пийне бистра водица.
Била със поличка къса,
тази хубавица руса...
Чудна гледка се разкрила.

Едно дупе изпъкнало –
малко, топчесто и бяло,
рипа, барнеш ли го с пръсти...
Радост бе туй за мъжете,
те потриват си ръцете,
а жените им се кръстят.

Мома леко се изправи,
а мъжете клатят глави,
тайничко им тя намигна...
Край жените като мина –
уж се прави на свенлива,
а на всички кръвно вдигна.

Пуста мома, край чешмата,
вчера направи белята –
сума битови скандали...
Само при мен е спокойно,
не цъках по тяло стройно
и жената се не пали.

Още съм жива


Сърцето ми е износена дреха,
която всеки ден късам и кърпя нощес,
но още съм жива
и още се радвам
че ще я нося и днес.

Очите ми са пресъхнали извори,
самите те пият вода от дъжда,
но съм доволна,
че всеки ден призори
с тях жадно поглъщам всеки лъч на деня.

Устните – суха, изпечена глина
и с лава от кръв всеки ден ги гася,
но още са нежни
и с тях не проклинам,
а с обич целувам всяка част от света.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

В любов горя!



автор: Женя Иванова - bizcocho


Капка пот допълва влага,
в целувката разлива сладостта,
на трепета върховната наслада
изпива, в жадност с устни тя...

Ръце обгръщат и настръхват
от допира им сетива
в желание, в жажда всепоглъща
дъхът, прелян ми от мига...

Потрепвам в искрена наслада,
извиват струнно се тела,
достигаш ме и аз отпадам...
Не разум съм, в любов горя!


Един стих от първата книга с подбрана лирика на поетесата

Време за промяна



Ще те моля: „Не така!”
Защо така се изненада?
Нали вече се разбрахме
за това да няма свада.

Ако някой, извън вкъщи
съгрешил е с нещо чуждо,
другия да се не мръщи –
от това си има нужда...

Човек трябва да разбере,
чувството какво е с други,
да узнае как се прави
и със чуждите... съпруги.

Омръзна ми с тебе, двама,
сами вкъщи да играем!
Време е със двойка друга
вече да се запознаем!

Обява:
„Търсим двама,
мъж и дама,
да направи ме
каре - белот!”

петък, 16 октомври 2009 г.

Ти ме събуди с армаган



Тоз армаган очаквах с нетърпение
и очите пълнят ми сълзи на умиление,
когато с китка, по роса набрана,
ме закичиш, либе, още отзарана.

С тази нова, слънчева премяна,
блестиш красива, в светлина обляна,
а с тоз венец, изплетен от звезди,
разпалваш в мен ти старите мечти.

От мен тъгата окончателно избяга,
любовта ти щом в прегръдка ме притяга
и няма по-щастлив от мене на Земята...
Нали събуден бях аз днес от Красотата!

сряда, 14 октомври 2009 г.

Сватовка


Обади ми се днес една сватовка –
клюкарка, най-известна в махалата
и като започна с нейната тирада –
без време мен ме заболя главата:

„Какъв щастливец си обаче,
че таз мома е днес до тебе!
Много влюбена е тя, така че –
мирувай, друга не ти требе!

Достатъчно е сутрин рано
да те приветства със усмивка...
С лекота това тя ще направи –
изглежда също е щастливка.

Защо не вземете се двама,
за радост на приятелите ваши?
Момък-левент, прекрасна дама –
обречени в любов вдигнете чаши.”

................................

Защо не ни питаш, сватовке,
може да сме се разбрали по въпроса...
Тя може друг да иска да омайва,
а аз пред друга да си вея алаброса.

понеделник, 12 октомври 2009 г.

Честит Рожден ден, Вили!


Днес тортата пред гостите поставяш,
свещичка нова сложила си ти –
това ще значи, че с година помъдряваш,
а хубостта ти продължава да блести.

Бъди ти здрава, весела, щастлива,
успехи много ти да имаш занапред,
с любов да бъдат дните ти честити!
На здраве, Вили! И с късмет напред!

неделя, 11 октомври 2009 г.

Как да забравиш първата любов


Дали се сещаш ти за папратта
в гората, зад Казъмските кошари,
за полянката с уханната трева
и плъзналите в нея минзухари?

А спомняш ли си, как в тревата,
от ранна пролет чак до късна есен,
лежейки, хванали се за ръцете,
мечтаехме, напявайки си песен?

Искаше да си принцесата красива,
облечена във рокля бяла, от коприна,
а принца хубав, срещнал самодива,
аз исках да съм..., но уви любима.

Пораснахме... Съдбата раздели ни,
в града голям ти срещнала си друг,
а аз отслужих, върнах се на село
и на Мария днеска верен съм съпруг...

Но щом наложи се да ходя във гората,
минавам пак край същите кошари,
отбивам се, полягам сам в тревата
и си припомням за мечтите стари.


Не се забравя първа любов!

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Ако съм сбъркал - прости ми



Не искам от мене да бягаш,
не се крий във тъмната нощ,
по тебе душата ми страда,
да те гоня - аз нямам мощ.

Да не съм те с нещо обидил?
Държа се уж мило със теб...
Ако съм сбъркал - прости ми,
ще намерим за грешката лек.

Върни се, момиче прекрасно!
Не оставяй ме сам във нощта!
Обещавам да бъдеш щастлива...
Любов ще топли наш’те сърца!

„Аз съм българче!”

Аз съм българче! Живея (!?)
в дни на криза, в трудно време,
но на тез, които управляват,
хич за мене не им дреме!

В дни пред избори се сещат
да ме потърсят... за гласа ми...
От небе звезди ми свалят...
ще решават моите проблеми!

Не вярвам вече на такива,
познавам мутрите им, до една.
Ще търся някой с друго име
да сбъдва моята мечта.

Аз съм българче! Желая
пак свободно да живея,
всичко българско обичам
и за него аз милея!

петък, 2 октомври 2009 г.

"Вип денс" Сашка



Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона,
па се провикна:
Чуйте ме хора...
Оп – са, оп – са.

Нешка е злобна!
Нешка е гадна!
И това шоу
с нея пропадна.
Махайте я бързо
Вие оттука...
Оп – са, оп – са.

Па си викнете
Митьо Пищова,
да се провикне
Митьо по НОВА:
Сашка е супер,
Сашка го може...
Оп – са, оп – са.

Няма по-голяма
от нея в бранша,
нищо че широка
е вече в ханша,
тя е хубавица
и поп-фолк кралица...
Оп – са, оп – са.

И те така!


Пусни си клипа, докато четеш.

сряда, 30 септември 2009 г.

НЕ СИ ДОБРЕ ДОШЛА!



Здравей ЛЮБОВ,
но как да те поканя,
не си добре дошла при мене днес!
От теб до вчера имах и за двама,
но нещо в мене скъса се нощес!

Кажи ЛЮБОВ,
как пак да ти повярвам?
Та ти душата ми опустоши.
На теб вината цяла аз стоварвам!
Ти всеки порив в мене съкруши!

Тръгни ЛЮБОВ!
При мен не си желана!
наивната ми младост отлетя!
Веднаж при мен красива и засмяна
дойде,
а после
ПОСИВЯ!!!

МЪЧЕНИЦА



ЗАЧЕНАТА ОТ ЗЛО ВЪВ ЧЕРНА ДОБА
ИЗНОСЕНА В ИЗСЪХНАЛА УТРОБА,
АЗ МНОГО ЗЛО ВИДЯХ И ГО СЪБРАХ,
НЕ ОЦЕНИХ И ЛЮБОВТА НА БОГА!

БАЩА ТИРАН И МАЙКА МЪЧЕНИЦА,
БЕЗБРОЙНИ МЪКИ - НЕ ЕДНА СЪЛЗИЦА
ПРОЛИВАХ ДЕН И НОЩ И ПАК ВЪРВЯХ,
ДОБРОТО СРЕЩНАХ, НО НЕ ГО ПОЗНАХ.

И ЛУТАХ СЕ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО,
И БРУЛИ МЕ ЖИВОТА БЕЗ ПОЩАДА,
ВЕЩИЦИ ВИЖДАХ В СВОЕТО ЛЕГЛО
ТЕ ТРОВЕХА ДУШАТА ЗА НАГРАДА.

УМИРАХ И СЕ РАЖДАХ ВСЕКИ ДЕН,
В СМЪРТТА СЕ РЕЕХ, ГОРЕ В НЕБОСВОДА.
УСЕТИХ БОГ, УСЕТИХ ГО ВЪВ МЕН
И ОЖИВЯХ БЕЗ ВСЯКАКВА ТРЕВОГА.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ ТАМ ЗВЕЗДИ ВИДЯХ,
В СМЪРТТА СЕ РАДВАХ, ЧУВСТВАХ, ЧЕ ЖИВЕЕХ.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ СЪЛЗИ НЕ ПРОЛЯХ,
А ПЕЕХ И ТАНЦУВАХ И СЕ СМЕЕХ.

АЗ МНОГО ДНИ В ЖИВОТА ПРОПИЛЯХ,
СЕГА ПРОСТИХ НА ВСИЧКИ - И НА МЕНЕ,
УМИРАЙКИ - ДОБРОТО В МЕН ПОЗНАХ,
ОБИКНАХ ГО И ДАВАМ ГО НА ТЕБЕ.

вторник, 29 септември 2009 г.

Обичаш ли - ще бъдеш обичан

Аз щастлив съм, моя любов,
защото имам кого да обичам!
Радост ти си в живота суров
и с тебе се чувствам различен.

Ти си моята единствена мисъл,
на живота горчив - сладостта...
и в стих аз дори съм описал,
как ми върна, Любов, младостта.

Не се оглеждам за друга жена,
за мен ти си единствена, мила!
От теб научих аз мисъл една:
„Обичаш ли – ще бъдеш обичан!”

Виж клип на стиха

На Швейки винаги трябва да му е добре

На Швейки винаги трябва да му е добре,
защото е голямо и добро неговото сърце!

Казваш, че преди си бил добре,
спомените запазил си в душата.
Времето никой не може да спре
и не може да ти вземе светлината.

Знаеш, че човек си струва да живее,
заради срещата с прекрасните хора.
А и когато има таланта да се смее,
така не знае и какво е това умора.

Не всеки дарба да твори притежава,
много по- лесно е да затвори вратата.
Не всеки може като теб да се раздава
и да се радва като дете на красотата.




Виж повече за Швейк

неделя, 27 септември 2009 г.

Вечер край печката


К`во казваш старо?
Кому е бил като махало?
Защо ти е и тоя спрей?
От него не ще заздравей!

Със теб, склирозо, закъсах,
ударило те и в ушите...
Не махало, а „МухалО”
се казва спрея за мухите.


Що викаш ма, да не съм глух,
кой бере рози в този пек?...
Не му помага и духало –
не виждаш ли какъв е мек?

За мене мек е, а за Дана
(комшийка – млада готована),
предлагаш ù, на мен напук,
да хапне пресничък суджук.

Благодаря ти, бате!



В събота отидох на пазара
(това на село вид е развлечение)
безцелно обикалях, не купувах,
но бях все още с настроение.

По традиция в кръчмето „Под ореха”,
се сбрах с другари, от села съседни,
на по кебапче, рибка и студена бира...
За нас т`ва бяха мигове вълшебни!

Но този ден се случи нещо:
Докато пиех жадно от студената си бира –
усетих, как зад прашния прозорец,
едно хлапе, с надежда, в мен се взира.

Загледах се, видя ми се познато.
Повиках го да влезне, да похапне.
Поръчах му каквото си поиска,
а то прегърна ме с: „Благодаря ти, бате!”

Тогава осъзнах где бях го виждал –
сираче бе, от многото деца,
които денем улиците обикалят,
а нощем гарата наричат „У Дома”.

Голяма буца ми заседна във гърдите.
Какво виновни са горкичките деца?
Реших: Ще си заделям от парите,
за да усмихвам малко техните лица.


А Вас какво съветват Ви сърцата ?

Бинго-време


Модерно беше бинго-време
и аз с картонче във ръка,
вместо в къщи да се дреме –
числата чаках в НДК-а.

Играех с мънички залози,
с картонче, максимум по две.
Парите и без т`ва не стигат,
късмета можеше пък там да ме съзре.

Два-три пъти линия печелих,
но все делях си я със някой друг...
веднъж таман и „Бинго” да извикам,
но късмета пак остави ме, напук.

Спечелено бе то от просякиня,
а левчето ù дал бях аз.
На ъгъла, пред залата ù го оставих –
късмет да имам в този час.

Тогава много се замислих.
До извод стигнах: С двете си ръце
и с работа късмета си да търся
и вам усмивки да дарявам, от сърце!

четвъртък, 24 септември 2009 г.

С поглед към вълните



Блъскат вълните,
не жалят скалите,
камък е –
бавно се рони...
Бие сърцето –
силно, боли го!
Кой любовта му
от него отрони?

Поглед е вперил
натам, сред вълните...
Дните минават,
но не съхнат сълзите.
Няма я онази
голяма любов,
за която на всичко
той бе готов.

Бяха щастливи,
влюбени бяха
и мечтаеха силно
да имат дете...
Но случи се страшното –
тя взе че пристана
на това отвратително,
грозно море.

Сега той, самотен,
седи на скалите
и гледа огромните
морски вълни...
очаква да стане
някакво чудо
и да я зърне отново...
Без нея боли!

Ако с любов ще ме убиеш!!!



Ако с любов ще ме убиеш, скъпи,
недей да ми копаеш гроба, моля!
Вълчица - майка може да пристъпи,
от тялото ми да яде на воля!

Ако с целувки ще ме задушаваш,
отрова ти на устните сложи си.
Получи ли каквото заслужаваш?
Добре, вземи го! А сега иди си!

От ревност ли ме обладаеш ти,
вулкан да бъде сетният оргазъм,
и нека жива да ме изгори,
в теб дявола да вие смазан!

Предлагаш ми убийствена любов,
аз търсех нежност, доброта, опора…
сърцето ми кърви, но с огън нов
към теб ще полети,
отключиш ли затвора!

сряда, 23 септември 2009 г.

На едно голямо СЪРЦЕ



В утрото, когато се събуждаш с мисълта
как сто усмивки слънчеви да нарисуваш,
в очите на приятели да видиш радостта
после всеки миг от красотата да сънуваш.

Когато някой тъжен е, подаваш му ръка
и с най-мили думи нежно го прегръщаш,
изтриваш от лицето горчивата сълза,
надеждата за живот отново възвръщаш.

На шегите и доброто настроение си цар
аз знам, че не всеки може да ги притежава.
Веселието приятелю, е от съдбата дар,
таланта, който имаш винаги ни заразява.

Когато водопадно радост в теб прелива
ти искаш щастлив да бъде целия свят.
Душата ти в стихове емоциите излива,
сътворяваш от всяка дума чуден цвят.

Понякога се случва тъга и теб да навести,
тогава поговорете, пийте с нея по кафе,
след това любезно до вратата я изпрати
нека щастие да прелива в твоето сърце.

Всяка дума душата ми в стиха подреди,
за да ти пожелае здраве, мигове красиви.
Наздраве! Днес всеки ще те поздрави,
защото направил си много хора щастливи.

Благодаря, че те има! Честит рожден ден!
Поклон, Валюш! За красотата сътворена.
За мен е чест да те поздравя на този ден,
и нека всяка емоция в стих да е преродена .

Кр. У.

понеделник, 21 септември 2009 г.

Роден от любов


Преди четиресет и три години,
в голяма болница софийска,
едно новородено, сладко бебе,
показа че е живо и изписка.

Родено бе от любовта голяма
на неговите татко, мама –
то беше първородният им син
и кръстиха го с обич – Валентин.

Отгледаха го и възпитаха добре.
Израстна умно и добро момче,
но после нещо взе че се обърка –
днес кревати в къщи болен търка.

Но свикна вече... Тъй е отредено.
Не се оплаква и е със лице засмено,
защото има си приятели добри
и с тях надява се напред да продължи.

вторник, 15 септември 2009 г.

Твоите песни

Мечти, магия музикална
са песните ти за мен,
дори в среда неморална-
те са слънце в моя ден.

Хората обичат те,
такъв, какъвто си,
за тях красиво цвете-
това си ти .

Чест, майка и любов-
твоите музи най-съкровени.
Всеки твой албум нов-
ново твое откровение.



БЕЛЕЖКИ:
Стихотворението е посветено на любимия ми певец Веселин Маринов.
Това беше моят коледен подарък за него.

неделя, 13 септември 2009 г.

Тъжен съм без любов


Тъжен съм, защото замина,
далеч от мен, в големия град,
аз на село останах да чакам
на любовна диета тъй млад.

Тъжен съм, защото не зная:
как живееш, мила, без мен,
с проблемите как ли се справяш,
как минава всеки твой ден.

Тъжен съм, защото разбирам,
че с теб не мога да бъда...
но любов така не умира,
от сърцето не ще я пропъдя!

Тъжен съм, защото изгарям
от чувства любовни, горещи,
а ти с леден душ ме поливаш.
Ах, как ми липсват нашите срещи!

Ще те последвам


Искам те,
но пак те няма,
за теб копнея
всеки Божи ден...
Дори и любовта
не ще прикрие
болката, събрана в мен.

Влюбен съм
след толкова години,
а ти се смееш -
мислиш, че съм луд...
Тръгваш си,
но аз ще те последвам -
не ще ме спрат
ни сняг, ни лед, ни студ!

Ще бъде трудно,
но това е то Любов,
а заради нея аз
на всичко съм готов!

Самотен на плажа


Седя на плажа, сам сред тишината,
с поглед вперил в синия простор,
над мене чайки, реят се в небето
и дружно пеят сякаш са във хор.

Песента им спомените връща,
за мигове от нашата любов,
за дните през които скъпа моя -
за теб на всичко бях готов.

Сега самотен си седя на плажа,
сълзите капят - с вкус са на море,
но песента която си припявам -
разпалва огън в моето сърце.

При мен ела


С друг отдавна ти живееш,
но живот ли е това?! -
Теб в къщи е затворил,
а се скита през нощта.

За теб опасно е да мисля,
затуй мечтая те в съня.
Дори не бива да те чувам,
а във всеки звук долавям ти гласа.

Дали ще издържиш при него?
Дали са живи твоите мечти?!
При мен ела, любима моя,
любов в сърцето нека да пламти!

Повярвах


Не вярвах,
в новата любов,
но факт е -
наскоро я срещнах.
Изненадах се,
не бях готов
и като че ли
пред нея се стреснах.

Бях забравил
за словата красиви
и не помнех
ласка какво е.
Но днес очите ми
греят щастливи
и вярвам -
Обич това е!

петък, 11 септември 2009 г.

Мълчим…



Мълчим, но очите нашите мисли издават,
а с дантела от нежност загръща ни нощта.
Щурците вълшебна мелодия ни подарява
ти сякаш се свличат дрехите от нашите тела.

Мълчим, а чашите недокоснати още стоят,
нали питието с теб специално подбрахме.
Звездите всяка изминала секунда броят,
а нощта, че тихо си тръгва не разбрахме.

Мълчим, а аз вече ухая на теб, ти на мен
докосваш ме, всяка моя извивка познаваш.
Не, не искам през вратата да влиза новия ден,
а ти да ме целуваш страстно продължаваш.

Дъждовно очарование



Какво като на вън дъжда вали?
И капки по прозореца се стичат.
Може би времето за нещо тъжи?
И сълзите му по лицето се свличат.

Прозореца широко ще разтворя
дори ей сега ще протегна ръка.
Капката в миг един ще затворя
и дълго, дълго ще стоя така.

Тогава тази капчица ми разказа
за своя танц последен, но красив.
Преди да попие в ръката ми показа,
че човек и от най-малкото е щастлив.

Живота е кратък



Във дните изпълнени със сивота
бързаме към следващата ни задача.
Търсим си малка искрица топлина
и се молим злото нас да не закача.

Живота е кратък и то прекалено,
затова нека в свади не го хабим.
Уважението ни нека е споделено
и добрината нека сега да спасим.

Денят започва с “Добро утро” и кафе,
с много усмихнати и красиви лица.
Ама за вечерта по подхожда питие,
за да са изпълнени с радост вашите сърца.

В ръцете на времето



В ръцете на времето водопадно преливам,
събрала в душата си много спомени, мечти.
Чашата ежедневие до дъно отново изпивам,
вече не ми прави впечатление и дори не горчи.

По трънливи пътища вървя и понякога падам
ръцете изподрани, а очите ми пълни със сълзи.
Всякакви въпроси раздират душата, пропадам,
но търся вярната посока сред безброй звезди.

С луната всяка вечер си говоря, посрещам зората
разстилам пред слънцето уханен цветен килим,
а после потъвам в една мъничка капка на росата
и след това всеки проблем става едва забележим.

С поглед



Докосваш ме с поглед възхитен
изучаваш ме и в мисли си унесен.
Откриваш ме по-малко ден след ден
като спомен от вятъра понесен.

По белия лист на деня изящно рисуваш
според емоцията в мен подбираш цвета.
Нанасяш щрихите и сякаш танцуваш
и някак по-различен изглежда света.

В думи всяка емоция обличаш с финес
болката с нежност и внимание съшиваш.
Вятъра разгръща страниците и до днес,
а ти замислен за красотата заспиваш.

Кр. У.

Бързам, батко



Майко, бързо се качвай в колата, закъснявам
трябва вече набраното грозде аз да доставям.
Че виж го какво е времето, все вали ли вали
дано поне днес да не вземе пак да се развали.

Хайде, майко, раницата веднага ми приготви
мечо, зайко и пушката ми непременно сложи.
Много искам там с моя батко да си поиграем,
за това ние с него много отдавна си мечтаем.

Ти седни до мен и ще бъдеш навигатор сега,
да не закъснеем и да вземе да падне снега.
Картата внимателно гледай и пътя показвай,
а после, че ще те уморим пак не ни казвай

Кр. У.

Пак те сънувах


В скута твой
глава бях сложил,
ти гледаше ме мило...
Благи думи ми редеше,
а на мене стана ми красиво!

Защо обаче
в сънищата само
целуван съм от тебе аз?
Защо не можеше да бъдеш
при мен, любима, в този час?

Обич силна
щях да ти покажа,
с думи чувства да изкажа,
страстно щях да те прегърна...
Да можех, мило, да те зърна!

Обичам те, Слънчице мое!

Обич завинаги


С тебе двама се обичаме!

За теб копнее моето сърце!

В любов до гроба се обричаме

и сплитаме в едно ръце!


Напук на всичките проблеми,

нас двамата любов ни озари!

Не сме деца, ние вече сме големи,

но детски плам в сърцата ни гори!


Създадени сме, за да се обичаме!

Обичай ме! Обичам те! Завинаги!


Да докосна дъгата


Дъга красива виждам срещу мене
с червено, като влюбено сърце,
със жълто, като слънцето в косите ти
и синьо има, като твоите очи! 

Зеленото – тревата по ливадата,
където стъпват твоите крака,
а бялото е чисто кат` душата ти....
Дъгата искам да докосна със ръка!

четвъртък, 10 септември 2009 г.

Любов на кристали


Така обичам да живея –
на плажа, близо до морето,
в хамака аз да се люлея,
а тя да ми е до сърцето.

Заради нея, всичките авери,
завиждат ми, но благородно...
със нея съм като пред райски двери,
а делото ù тъй ми е угодно.

За нея съм готов на всичко,
дори и да прежаля идеали...
на нея верен съм, защото е едничка –

Пещера – мастика на кристали.