Дали се сещаш ти за папратта
в гората, зад Казъмските кошари,
за полянката с уханната трева
и плъзналите в нея минзухари?
А спомняш ли си, как в тревата,
от ранна пролет чак до късна есен,
лежейки, хванали се за ръцете,
мечтаехме, напявайки си песен?
Искаше да си принцесата красива,
облечена във рокля бяла, от коприна,
а принца хубав, срещнал самодива,
аз исках да съм..., но уви любима.
Пораснахме... Съдбата раздели ни,
в града голям ти срещнала си друг,
а аз отслужих, върнах се на село
и на Мария днеска верен съм съпруг...
Но щом наложи се да ходя във гората,
минавам пак край същите кошари,
отбивам се, полягам сам в тревата
и си припомням за мечтите стари.
Не се забравя първа любов!
Няма коментари:
Публикуване на коментар