събота, 14 ноември 2009 г.

Ч.Р.Д., Ваня!

С носталгия


Преди двадесет години
свалиха бай Тошо от власт,
радваха се повечето хора,
с тях тогава бях щастлив и аз.

На пленум ноемврийски на ЦК
предадоха го близките другари,
учуден бе, със зяпнала уста.
Нали съратници те бяха стари?

Изоставиха го точно тези,
които с него си измиваха ръцете.
Пари те много бяха присвоили,
а накрая газеха го с нозете.

Майтапчия бе, голяма скица,
с лице тъй мило, простовато...
За него има над хиляда вица
и всички викахме му Тато.

От тез които радвахме се на десети
повечето са нещастни днес...
комунисти стари пак ни управляват
и сме подложени на вечен стрес.

Червените пари са те изпрали,
с големи фирми, западни коли,
в парламента всички са се сбрали
и за нищичко не ги боли. Нали?

сряда, 11 ноември 2009 г.

Не отлагай!

Не отлагай да кажеш нежната дума, която напира в сърцето ти да бъде произнесена в точния момент и с нея да погалиш, подкрепиш и окрилиш скъпо за теб същество...

Не отлагай да се обадиш на позабравен приятел, когато се сетиш за него.

Не отлагай да предоставиш услугите си на нуждаещ се от помощ, когато те потърси отчаян...

Не отлагай да изживееш мига, пратен ти от съдбата именно сега...

Събудих се с тази мисъл...

Защо ли?

Изплува ми спомена за случайната среща със скъп приятел, станала на стълбище на една административна сграда преди време...

Той каза:

- Как си имаш ли малко време за едно кафе?

Аз бързах, както винаги, увлечена от ежедневната си работа... Някак нехайно отвърнах:

- Непременно, с удовослвие, но друг път ... бързам...

След известно време ми съобщиха за смъртта му. Стана ми толкова тъжно, криво и в съзнанието ми изплува позната популярна песен: „Носете си новите дрехи момчета, падаме както ходим, умираме както спим...”

Честит рожден ден, сине!

Имам си в къщи един сладуран
той на живота ми смисъла дава.
Леко непослушен е тоз бърборан
цял ден въпроси различни задава.

Кой оцветил е в зелено тревата?
Защо и днес слънцето го няма?
От дъжда с чадър ли се крие луната?
Бабо, беше ли палаво дете и мама?

Защо жабчето е зелено и може да квака?
Слона защо е толкова сив и голям?
Защо зайко пак се е скрил в храсталака?
Защо витамини трябва редовно да ям?

На различни теми разговаряме
и много приказки му разказвам.
Страници от книжките разтваряме
колко са важни буквите показвам.

Ех, колко бързо времето минава
и момчето освен, че играе с коли
вече много сериозно се занимава
да пише букви и едно, две, три.

..………………………………………..
Сине, здраве и късмет ти желая,
на слабия винаги подавай ръка.
Ще имаш и трудни моменти, зная
но винаги се изправяй след това.

Много уроци от живота ще получиш
и хора различни ще срещаш в деня.
Че всичко преминава ще научиш
и колко голям и красив е света.

вторник, 10 ноември 2009 г.

На пет


Елчо е юнак напет,
днеска става той на пет.
Таз сутрин се събуди рано
и започна с думи: „Мамо,
трябва торта да се купи,
напитки разни и мезета,
че очаквам много гости –
от махалата всичките хлапета!”
Усмихна се Елчова мама,
нали ù е радост голяма,
ще слуша днес, ще изпълнява
и Елчо с обич ще дарява!
Юнакът да е жив и здрав,
да има винаги късмет,
след сто години пак да кани
и с успехи да върви напред!

неделя, 8 ноември 2009 г.

Майчица свята си ти

Майчице миличка, майчице свята,
спомен от теб долетя,
как разделиха и нас времената -
днес си отново сама...

Виждам те в мислите свои да чакаш -
мене, до пътния праг,
вечер прибираш се с мрака и плачеш,
пак без сълзи и без гняв.

Майчице миличка, майко, тъй свята -
слънце изгряло в нощта,
с цялата обич побрана в душата,
бавно напускаш света.

В мене е твойто неземно вълшебство,
тупка в гърдите - кръжи...
Лято безкрайно бе моето детство -
как да го върна - кажи!

Там до огнището, дето ти палеше,
криех и радост, и срам...
Вечер заспивах, главата ми галеше
здрав да порастна, голям.

С много любов ти наливаше в бдение
сладко-горчивия сок...
Днес и студеният вятър със тебе
не иска да бъде жесток.

Своето малко детенце целувам -
кротко и то да заспи...
Още съм буден, а тебе сънувам -
майчица свята си ти!

Вълшебница

Невъзможното става възможно,
щом със пръсти докоснеш го ти
и смирена, туптящо-тревожно
ми дариш от онези мечти,

със които догоре е пълна
твойта слънчева, чиста душа,
дето в песен прекрасна превърна
най-щастливия миг на света.

Тази песен за тебе - в прослава
е запята от ангелски хор
и сега надалеч отзвучава -
в необятен, безкраен простор,

в който има надежда и вяра
за щастливия утрешен ден,
който с обич една ще ни сгрява
и ще милва ту тебе - ту мен.

Остани си вълшебница бяла
с тези ясни, любими черти -
на съблазни безброй устояла
и прощаваща чужди вини.

В недостъпни до днес разстояния
продължи да летиш, да блестиш!
Ти копнееш за нови желания,
но заспя ли - над мене ще бдиш...

Добротата си - в мен си изляла,
без да жалиш за своя живот
и пътека най-трудна избрала,
вместо пътя - красив и широк.

Път, по който и надписи има,
а един обещава ти Рай -
вечно лято и никаква зима -
за каквото, май всеки мечтай...

Невидяното става желано,
ако в него дъхът ти е скрит!
Все към тебе аз бързам припряно -
вдъхновен, окрилен, упорит!

Допусни ме смирено да вляза
в този храм, сътворен със любов
от вълшебница тиха и бяла -
от жената на моя живот!