Вълшебница

Невъзможното става възможно,
щом със пръсти докоснеш го ти
и смирена, туптящо-тревожно
ми дариш от онези мечти,

със които догоре е пълна
твойта слънчева, чиста душа,
дето в песен прекрасна превърна
най-щастливия миг на света.

Тази песен за тебе - в прослава
е запята от ангелски хор
и сега надалеч отзвучава -
в необятен, безкраен простор,

в който има надежда и вяра
за щастливия утрешен ден,
който с обич една ще ни сгрява
и ще милва ту тебе - ту мен.

Остани си вълшебница бяла
с тези ясни, любими черти -
на съблазни безброй устояла
и прощаваща чужди вини.

В недостъпни до днес разстояния
продължи да летиш, да блестиш!
Ти копнееш за нови желания,
но заспя ли - над мене ще бдиш...

Добротата си - в мен си изляла,
без да жалиш за своя живот
и пътека най-трудна избрала,
вместо пътя - красив и широк.

Път, по който и надписи има,
а един обещава ти Рай -
вечно лято и никаква зима -
за каквото, май всеки мечтай...

Невидяното става желано,
ако в него дъхът ти е скрит!
Все към тебе аз бързам припряно -
вдъхновен, окрилен, упорит!

Допусни ме смирено да вляза
в този храм, сътворен със любов
от вълшебница тиха и бяла -
от жената на моя живот!