петък, 23 октомври 2009 г.

Край бялата чешма


Вчера, на чешмата бяла,
млада мома се подпряла,
да пийне бистра водица.
Била със поличка къса,
тази хубавица руса...
Чудна гледка се разкрила.

Едно дупе изпъкнало –
малко, топчесто и бяло,
рипа, барнеш ли го с пръсти...
Радост бе туй за мъжете,
те потриват си ръцете,
а жените им се кръстят.

Мома леко се изправи,
а мъжете клатят глави,
тайничко им тя намигна...
Край жените като мина –
уж се прави на свенлива,
а на всички кръвно вдигна.

Пуста мома, край чешмата,
вчера направи белята –
сума битови скандали...
Само при мен е спокойно,
не цъках по тяло стройно
и жената се не пали.

Още съм жива


Сърцето ми е износена дреха,
която всеки ден късам и кърпя нощес,
но още съм жива
и още се радвам
че ще я нося и днес.

Очите ми са пресъхнали извори,
самите те пият вода от дъжда,
но съм доволна,
че всеки ден призори
с тях жадно поглъщам всеки лъч на деня.

Устните – суха, изпечена глина
и с лава от кръв всеки ден ги гася,
но още са нежни
и с тях не проклинам,
а с обич целувам всяка част от света.

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

В любов горя!



автор: Женя Иванова - bizcocho


Капка пот допълва влага,
в целувката разлива сладостта,
на трепета върховната наслада
изпива, в жадност с устни тя...

Ръце обгръщат и настръхват
от допира им сетива
в желание, в жажда всепоглъща
дъхът, прелян ми от мига...

Потрепвам в искрена наслада,
извиват струнно се тела,
достигаш ме и аз отпадам...
Не разум съм, в любов горя!


Един стих от първата книга с подбрана лирика на поетесата

Време за промяна



Ще те моля: „Не така!”
Защо така се изненада?
Нали вече се разбрахме
за това да няма свада.

Ако някой, извън вкъщи
съгрешил е с нещо чуждо,
другия да се не мръщи –
от това си има нужда...

Човек трябва да разбере,
чувството какво е с други,
да узнае как се прави
и със чуждите... съпруги.

Омръзна ми с тебе, двама,
сами вкъщи да играем!
Време е със двойка друга
вече да се запознаем!

Обява:
„Търсим двама,
мъж и дама,
да направи ме
каре - белот!”