Вчера, на чешмата бяла,
млада мома се подпряла,
да пийне бистра водица.
Била със поличка къса,
тази хубавица руса...
Чудна гледка се разкрила.
Едно дупе изпъкнало –
малко, топчесто и бяло,
рипа, барнеш ли го с пръсти...
Радост бе туй за мъжете,
те потриват си ръцете,
а жените им се кръстят.
Мома леко се изправи,
а мъжете клатят глави,
тайничко им тя намигна...
Край жените като мина –
уж се прави на свенлива,
а на всички кръвно вдигна.
Пуста мома, край чешмата,
вчера направи белята –
сума битови скандали...
Само при мен е спокойно,
не цъках по тяло стройно
и жената се не пали.
Сърцето ми е износена дреха,
която всеки ден късам и кърпя нощес,
но още съм жива
и още се радвам
че ще я нося и днес.
Очите ми са пресъхнали извори,
самите те пият вода от дъжда,
но съм доволна,
че всеки ден призори
с тях жадно поглъщам всеки лъч на деня.
Устните – суха, изпечена глина
и с лава от кръв всеки ден ги гася,
но още са нежни
и с тях не проклинам,
а с обич целувам всяка част от света.
автор: Женя Иванова - bizcochoКапка пот допълва влага,
в целувката разлива сладостта,
на трепета върховната наслада
изпива, в жадност с устни тя...
Ръце обгръщат и настръхват
от допира им сетива
в желание, в жажда всепоглъща
дъхът, прелян ми от мига...
Потрепвам в искрена наслада,
извиват струнно се тела,
достигаш ме и аз отпадам...
Не разум съм, в любов горя!
Един стих от първата книга с подбрана лирика на поетесата
Ще те моля: „Не така!”
Защо така се изненада?
Нали вече се разбрахме
за това да няма свада.
Ако някой, извън вкъщи
съгрешил е с нещо чуждо,
другия да се не мръщи –
от това си има нужда...
Човек трябва да разбере,
чувството какво е с други,
да узнае как се прави
и със чуждите... съпруги.
Омръзна ми с тебе, двама,
сами вкъщи да играем!
Време е със двойка друга
вече да се запознаем!
Обява:
„Търсим двама,
мъж и дама,
да направи ме
каре - белот!”
