В събота отидох на пазара
(това на село вид е развлечение)
безцелно обикалях, не купувах,
но бях все още с настроение.
По традиция в кръчмето „Под ореха”,
се сбрах с другари, от села съседни,
на по кебапче, рибка и студена бира...
За нас т`ва бяха мигове вълшебни!
Но този ден се случи нещо:
Докато пиех жадно от студената си бира –
усетих, как зад прашния прозорец,
едно хлапе, с надежда, в мен се взира.
Загледах се, видя ми се познато.
Повиках го да влезне, да похапне.
Поръчах му каквото си поиска,
а то прегърна ме с: „Благодаря ти, бате!”
Тогава осъзнах где бях го виждал –
сираче бе, от многото деца,
които денем улиците обикалят,
а нощем гарата наричат „У Дома”.
Голяма буца ми заседна във гърдите.
Какво виновни са горкичките деца?
Реших: Ще си заделям от парите,
за да усмихвам малко техните лица.
А Вас какво съветват Ви сърцата ?
Потънали сме в грижи всекидневни,
ОтговорИзтриванена добрината смело обърнахме гърба.
Да осигурим средствата си дневни
макар, че понякога опира ножа в гърба.
Забравихме отдавна, че сме хора
и вече не ни пука за много неща.
Налегнала ни е прословутата умора.
А какво ли означаваше думата мечта?
Вал, прекланям се пред твоята душа,
че рисуваш усмивки на много лица,
за радостта, която даваш на децата.
Нека има повече хора с големи сърца!