Златна сватба под звездите

На улица пуста,
в студената нощ,
двама старци, видях,
да живеят в "разкош".

"Апартамента" - просторен
(навън под звездите)
и камина си имат -
варел... (кат` в мечтите).

С "халати" са модни
(протъркани шуби),
"изпрани", "изкъпани"
и почти нямат буби...

Тази вечер празнуват,
на "трапеза богата",
своята Златна сватба,
но са сами... без децата.

"А децата им - питаш ме -
те дали са щастливи?"
Хм, не знам, но не помнят,
че имат родители живи...

Творя шедьоври

Ще ме четат от групата приятели,
блокирам всички други наблюдатели
и всеки, който е със мнение различно
тук няма място, звучи ми логично.

Не давам някой да ме критикува!
Да опитва - просто не си струва!
Обичам да текат суперлативи,
а не да ме померват с негативи.

Творбите ми са някак извисени,
а ме упрекват, че били те присвоени...
Друг може ли да пише тез шедьоври? -
ще кажат само дружките ми дòбри.

Да можеш

За да трупа някой слава
трябва да може, не кат мен.
Аз поне си го признавам,
и това не е проблем.

Проблема е, когато някой
се взима много на сериозно,
използва думи без да мисли,
а това изглежда грозно.

Когато коментираш нещо
трябва да можеш да четеш,
дълбоко във стиха да вникнеш,
да можеш да го разбереш.

И най-важно: Да не мислиш
(ако има със какво),
че около теб света върти се,
да не си коричка на... ако.

Грешния влак

Другарката с характер "благ"
качила се в погрешен влак,
напудрена и супер нагласена
от грешката си е озадъчена.

Тя търсеше експрес с лакеи,
в който никой няма да посмеи
срещу особата да каже гък...
Туй не е редно, ам чи кък!?

Но озова се във вагон с глупаци,
без възпитание... абе простаци...
и кой я срещне - само я оплюва,
да продължава тука - не си струва.

Дръпна рязко аварийната спирачка,
въжето скъса, че нали е доста ячка,
от влака скочи, хукна през полето,
да търси друг, да вирне пак нослето.