Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.
Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.
Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.
Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!
Тъжно е, че тези дечицата, нямат никаква вина, но ще останат рани в душите им, че не са желани и обичани, че са ненужни!
ОтговорИзтриванеЖЕСТОК Е СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ!!!
Приятелю, вече знаеш отношението ми по тои въпрос. Ти си голям човек, душата ти е голяма, сърцето ти е голямо! Остани винаги такъв - пример бъди за всеки!
ОтговорИзтриване