Едно лудо, младо,
тръгна към мегдано,
оро да играе,
момите да смае...
Ега го харесат!
Тамо, на мегдано,
бе пълно със хора,
сите нагиздени,
в ново пременени...
Кой от кой по арен.
Момакот се фана
най-отпред на оро,
с китка зад ухото,
баш ерген в селото...
Сите му се радват.
Най-му се зарадва
една ямболлийка –
бела и цървена,
вечно е засмена...
Най са си прилика.
Чудо взе че стана
тамо на мегдана...
Запуцаа пушки,
както е по мъжки...
Младите се взеха!
Чудна сватба беше,
гайдар им свиреше,
а моми и юнаци
песните им пяха...
Бая народ се сбраха!
понеделник, 29 юни 2009 г.
Щастливият ми ден
Блестящ венец от слънчеви лъчи,
с цветя уханни вплетени във него,
на наш`та среща ти ми подари
и чудна песен се разнесе над полето.
Тази песен с текст е всеизвестен –
във нея ангелчета пеят за любов,
а ние двамата прегърнати, щастливи,
се наслаждавахме на този благослов.
Не искам тези мигове да свършват!
Прекрасно е, когато съм със теб!
Дано и ти със мен си тъй щастлива,
както аз се чувствам днес със теб!
Абонамент за:
Публикации (Atom)