четвъртък, 24 септември 2009 г.

С поглед към вълните



Блъскат вълните,
не жалят скалите,
камък е –
бавно се рони...
Бие сърцето –
силно, боли го!
Кой любовта му
от него отрони?

Поглед е вперил
натам, сред вълните...
Дните минават,
но не съхнат сълзите.
Няма я онази
голяма любов,
за която на всичко
той бе готов.

Бяха щастливи,
влюбени бяха
и мечтаеха силно
да имат дете...
Но случи се страшното –
тя взе че пристана
на това отвратително,
грозно море.

Сега той, самотен,
седи на скалите
и гледа огромните
морски вълни...
очаква да стане
някакво чудо
и да я зърне отново...
Без нея боли!

Ако с любов ще ме убиеш!!!



Ако с любов ще ме убиеш, скъпи,
недей да ми копаеш гроба, моля!
Вълчица - майка може да пристъпи,
от тялото ми да яде на воля!

Ако с целувки ще ме задушаваш,
отрова ти на устните сложи си.
Получи ли каквото заслужаваш?
Добре, вземи го! А сега иди си!

От ревност ли ме обладаеш ти,
вулкан да бъде сетният оргазъм,
и нека жива да ме изгори,
в теб дявола да вие смазан!

Предлагаш ми убийствена любов,
аз търсех нежност, доброта, опора…
сърцето ми кърви, но с огън нов
към теб ще полети,
отключиш ли затвора!

сряда, 23 септември 2009 г.

На едно голямо СЪРЦЕ



В утрото, когато се събуждаш с мисълта
как сто усмивки слънчеви да нарисуваш,
в очите на приятели да видиш радостта
после всеки миг от красотата да сънуваш.

Когато някой тъжен е, подаваш му ръка
и с най-мили думи нежно го прегръщаш,
изтриваш от лицето горчивата сълза,
надеждата за живот отново възвръщаш.

На шегите и доброто настроение си цар
аз знам, че не всеки може да ги притежава.
Веселието приятелю, е от съдбата дар,
таланта, който имаш винаги ни заразява.

Когато водопадно радост в теб прелива
ти искаш щастлив да бъде целия свят.
Душата ти в стихове емоциите излива,
сътворяваш от всяка дума чуден цвят.

Понякога се случва тъга и теб да навести,
тогава поговорете, пийте с нея по кафе,
след това любезно до вратата я изпрати
нека щастие да прелива в твоето сърце.

Всяка дума душата ми в стиха подреди,
за да ти пожелае здраве, мигове красиви.
Наздраве! Днес всеки ще те поздрави,
защото направил си много хора щастливи.

Благодаря, че те има! Честит рожден ден!
Поклон, Валюш! За красотата сътворена.
За мен е чест да те поздравя на този ден,
и нека всяка емоция в стих да е преродена .

Кр. У.

понеделник, 21 септември 2009 г.

Роден от любов


Преди четиресет и три години,
в голяма болница софийска,
едно новородено, сладко бебе,
показа че е живо и изписка.

Родено бе от любовта голяма
на неговите татко, мама –
то беше първородният им син
и кръстиха го с обич – Валентин.

Отгледаха го и възпитаха добре.
Израстна умно и добро момче,
но после нещо взе че се обърка –
днес кревати в къщи болен търка.

Но свикна вече... Тъй е отредено.
Не се оплаква и е със лице засмено,
защото има си приятели добри
и с тях надява се напред да продължи.