четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Звезден букет


Ако можех звездите да сбирам,
бих направил огромен букет.
Бих вървял, бих летял – без да спирам,
изкрещял бих, че той е за теб!
Ала тихо, на пръсти ще вляза,
тази нощ, преизпълнен с мечти,
че не е за кристалната ваза,
а е само за твойте коси
и за чиста, невинна постеля,
във която до теб ще лежа
и в която – до късно в неделя,
твойте длани, с любов ще държа.

А когато от утро обляна,
озлобена си тръгне нощта,
на букета звезди завидяла,
неразбрана от нас... от деня,
на горещото слънце – лъчите
ще постеля в пътека една,
за да минеш по нея с мечтите,
дето в тебе посях с любовта.

2 коментара:

  1. Добре дошъл, приятелю, в моят блог!
    Радвам се, че си тук!
    Стихът ти е чудесен!

    ОтговорИзтриване
  2. И аз се присъединявам към оценката на Шкафчето.
    Прекрасен стих на талантлив поет!

    ОтговорИзтриване