Обади ми се днес една сватовка –
клюкарка, най-известна в махалата
и като започна с нейната тирада –
без време мен ме заболя главата:
„Какъв щастливец си обаче,
че таз мома е днес до тебе!
Много влюбена е тя, така че –
мирувай, друга не ти требе!
Достатъчно е сутрин рано
да те приветства със усмивка...
С лекота това тя ще направи –
изглежда също е щастливка.
Защо не вземете се двама,
за радост на приятелите ваши?
Момък-левент, прекрасна дама –
обречени в любов вдигнете чаши.”
................................
Защо не ни питаш, сватовке,
може да сме се разбрали по въпроса...
Тя може друг да иска да омайва,
а аз пред друга да си вея алаброса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар