петък, 2 октомври 2009 г.

"Вип денс" Сашка



Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона,
па се провикна:
Чуйте ме хора...
Оп – са, оп – са.

Нешка е злобна!
Нешка е гадна!
И това шоу
с нея пропадна.
Махайте я бързо
Вие оттука...
Оп – са, оп – са.

Па си викнете
Митьо Пищова,
да се провикне
Митьо по НОВА:
Сашка е супер,
Сашка го може...
Оп – са, оп – са.

Няма по-голяма
от нея в бранша,
нищо че широка
е вече в ханша,
тя е хубавица
и поп-фолк кралица...
Оп – са, оп – са.

И те така!


Пусни си клипа, докато четеш.

сряда, 30 септември 2009 г.

НЕ СИ ДОБРЕ ДОШЛА!



Здравей ЛЮБОВ,
но как да те поканя,
не си добре дошла при мене днес!
От теб до вчера имах и за двама,
но нещо в мене скъса се нощес!

Кажи ЛЮБОВ,
как пак да ти повярвам?
Та ти душата ми опустоши.
На теб вината цяла аз стоварвам!
Ти всеки порив в мене съкруши!

Тръгни ЛЮБОВ!
При мен не си желана!
наивната ми младост отлетя!
Веднаж при мен красива и засмяна
дойде,
а после
ПОСИВЯ!!!

МЪЧЕНИЦА



ЗАЧЕНАТА ОТ ЗЛО ВЪВ ЧЕРНА ДОБА
ИЗНОСЕНА В ИЗСЪХНАЛА УТРОБА,
АЗ МНОГО ЗЛО ВИДЯХ И ГО СЪБРАХ,
НЕ ОЦЕНИХ И ЛЮБОВТА НА БОГА!

БАЩА ТИРАН И МАЙКА МЪЧЕНИЦА,
БЕЗБРОЙНИ МЪКИ - НЕ ЕДНА СЪЛЗИЦА
ПРОЛИВАХ ДЕН И НОЩ И ПАК ВЪРВЯХ,
ДОБРОТО СРЕЩНАХ, НО НЕ ГО ПОЗНАХ.

И ЛУТАХ СЕ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО,
И БРУЛИ МЕ ЖИВОТА БЕЗ ПОЩАДА,
ВЕЩИЦИ ВИЖДАХ В СВОЕТО ЛЕГЛО
ТЕ ТРОВЕХА ДУШАТА ЗА НАГРАДА.

УМИРАХ И СЕ РАЖДАХ ВСЕКИ ДЕН,
В СМЪРТТА СЕ РЕЕХ, ГОРЕ В НЕБОСВОДА.
УСЕТИХ БОГ, УСЕТИХ ГО ВЪВ МЕН
И ОЖИВЯХ БЕЗ ВСЯКАКВА ТРЕВОГА.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ ТАМ ЗВЕЗДИ ВИДЯХ,
В СМЪРТТА СЕ РАДВАХ, ЧУВСТВАХ, ЧЕ ЖИВЕЕХ.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ СЪЛЗИ НЕ ПРОЛЯХ,
А ПЕЕХ И ТАНЦУВАХ И СЕ СМЕЕХ.

АЗ МНОГО ДНИ В ЖИВОТА ПРОПИЛЯХ,
СЕГА ПРОСТИХ НА ВСИЧКИ - И НА МЕНЕ,
УМИРАЙКИ - ДОБРОТО В МЕН ПОЗНАХ,
ОБИКНАХ ГО И ДАВАМ ГО НА ТЕБЕ.

вторник, 29 септември 2009 г.

Обичаш ли - ще бъдеш обичан

Аз щастлив съм, моя любов,
защото имам кого да обичам!
Радост ти си в живота суров
и с тебе се чувствам различен.

Ти си моята единствена мисъл,
на живота горчив - сладостта...
и в стих аз дори съм описал,
как ми върна, Любов, младостта.

Не се оглеждам за друга жена,
за мен ти си единствена, мила!
От теб научих аз мисъл една:
„Обичаш ли – ще бъдеш обичан!”

Виж клип на стиха

На Швейки винаги трябва да му е добре

На Швейки винаги трябва да му е добре,
защото е голямо и добро неговото сърце!

Казваш, че преди си бил добре,
спомените запазил си в душата.
Времето никой не може да спре
и не може да ти вземе светлината.

Знаеш, че човек си струва да живее,
заради срещата с прекрасните хора.
А и когато има таланта да се смее,
така не знае и какво е това умора.

Не всеки дарба да твори притежава,
много по- лесно е да затвори вратата.
Не всеки може като теб да се раздава
и да се радва като дете на красотата.




Виж повече за Швейк

неделя, 27 септември 2009 г.

Вечер край печката


К`во казваш старо?
Кому е бил като махало?
Защо ти е и тоя спрей?
От него не ще заздравей!

Със теб, склирозо, закъсах,
ударило те и в ушите...
Не махало, а „МухалО”
се казва спрея за мухите.


Що викаш ма, да не съм глух,
кой бере рози в този пек?...
Не му помага и духало –
не виждаш ли какъв е мек?

За мене мек е, а за Дана
(комшийка – млада готована),
предлагаш ù, на мен напук,
да хапне пресничък суджук.

Благодаря ти, бате!



В събота отидох на пазара
(това на село вид е развлечение)
безцелно обикалях, не купувах,
но бях все още с настроение.

По традиция в кръчмето „Под ореха”,
се сбрах с другари, от села съседни,
на по кебапче, рибка и студена бира...
За нас т`ва бяха мигове вълшебни!

Но този ден се случи нещо:
Докато пиех жадно от студената си бира –
усетих, как зад прашния прозорец,
едно хлапе, с надежда, в мен се взира.

Загледах се, видя ми се познато.
Повиках го да влезне, да похапне.
Поръчах му каквото си поиска,
а то прегърна ме с: „Благодаря ти, бате!”

Тогава осъзнах где бях го виждал –
сираче бе, от многото деца,
които денем улиците обикалят,
а нощем гарата наричат „У Дома”.

Голяма буца ми заседна във гърдите.
Какво виновни са горкичките деца?
Реших: Ще си заделям от парите,
за да усмихвам малко техните лица.


А Вас какво съветват Ви сърцата ?

Бинго-време


Модерно беше бинго-време
и аз с картонче във ръка,
вместо в къщи да се дреме –
числата чаках в НДК-а.

Играех с мънички залози,
с картонче, максимум по две.
Парите и без т`ва не стигат,
късмета можеше пък там да ме съзре.

Два-три пъти линия печелих,
но все делях си я със някой друг...
веднъж таман и „Бинго” да извикам,
но късмета пак остави ме, напук.

Спечелено бе то от просякиня,
а левчето ù дал бях аз.
На ъгъла, пред залата ù го оставих –
късмет да имам в този час.

Тогава много се замислих.
До извод стигнах: С двете си ръце
и с работа късмета си да търся
и вам усмивки да дарявам, от сърце!