"Вип денс" Сашка

Излезе Сашка,
взе микрофона,
гърди пращяха
от силикона,
па се провикна:
Чуйте ме хора...
Оп – са, оп – са.

Нешка е злобна!
Нешка е гадна!
И това шоу
с нея пропадна.
Махайте я бързо
Вие оттука...
Оп – са, оп – са.

Па си викнете
Митьо Пищова,
да се провикне
Митьо по НОВА:
Сашка е супер,
Сашка го може...
Оп – са, оп – са.

Няма по-голяма
от нея в бранша,
нищо че широка
е вече в ханша,
тя е хубавица
и поп-фолк кралица...
Оп – са, оп – са.

И те така!

Пусни си клипа, докато четеш.

НЕ СИ ДОБРЕ ДОШЛА!

Здравей ЛЮБОВ,
но как да те поканя,
не си добре дошла при мене днес!
От теб до вчера имах и за двама,
но нещо в мене скъса се нощес!

Кажи ЛЮБОВ,
как пак да ти повярвам?
Та ти душата ми опустоши.
На теб вината цяла аз стоварвам!
Ти всеки порив в мене съкруши!

Тръгни ЛЮБОВ!
При мен не си желана!
наивната ми младост отлетя!
Веднаж при мен красива и засмяна
дойде,
а после
ПОСИВЯ!!!

МЪЧЕНИЦА

ЗАЧЕНАТА ОТ ЗЛО ВЪВ ЧЕРНА ДОБА
ИЗНОСЕНА В ИЗСЪХНАЛА УТРОБА,
АЗ МНОГО ЗЛО ВИДЯХ И ГО СЪБРАХ,
НЕ ОЦЕНИХ И ЛЮБОВТА НА БОГА!

БАЩА ТИРАН И МАЙКА МЪЧЕНИЦА,
БЕЗБРОЙНИ МЪКИ - НЕ ЕДНА СЪЛЗИЦА
ПРОЛИВАХ ДЕН И НОЩ И ПАК ВЪРВЯХ,
ДОБРОТО СРЕЩНАХ, НО НЕ ГО ПОЗНАХ.

И ЛУТАХ СЕ МЕЖДУ ДОБРО И ЗЛО,
И БРУЛИ МЕ ЖИВОТА БЕЗ ПОЩАДА,
ВЕЩИЦИ ВИЖДАХ В СВОЕТО ЛЕГЛО
ТЕ ТРОВЕХА ДУШАТА ЗА НАГРАДА.

УМИРАХ И СЕ РАЖДАХ ВСЕКИ ДЕН,
В СМЪРТТА СЕ РЕЕХ, ГОРЕ В НЕБОСВОДА.
УСЕТИХ БОГ, УСЕТИХ ГО ВЪВ МЕН
И ОЖИВЯХ БЕЗ ВСЯКАКВА ТРЕВОГА.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ ТАМ ЗВЕЗДИ ВИДЯХ,
В СМЪРТТА СЕ РАДВАХ, ЧУВСТВАХ, ЧЕ ЖИВЕЕХ.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ АЗ СЪЛЗИ НЕ ПРОЛЯХ,
А ПЕЕХ И ТАНЦУВАХ И СЕ СМЕЕХ.

АЗ МНОГО ДНИ В ЖИВОТА ПРОПИЛЯХ,
СЕГА ПРОСТИХ НА ВСИЧКИ - И НА МЕНЕ,
УМИРАЙКИ - ДОБРОТО В МЕН ПОЗНАХ,
ОБИКНАХ ГО И ДАВАМ ГО НА ТЕБЕ.

Обичаш ли - ще бъдеш обичан

Аз щастлив съм, моя любов,
защото имам кого да обичам!
Радост ти си в живота суров
и с тебе се чувствам различен.

Ти си моята единствена мисъл,
на живота горчив - сладостта...
и в стих аз дори съм описал,
как ми върна, Любов, младостта.

Не се оглеждам за друга жена,
за мен ти си единствена, мила!
От теб научих аз мисъл една:
„Обичаш ли – ще бъдеш обичан!”

Виж клип на стиха

На Швейки винаги трябва да му е добре

На Швейки винаги трябва да му е добре,
защото е голямо и добро неговото сърце!

Казваш, че преди си бил добре,
спомените запазил си в душата.
Времето никой не може да спре
и не може да ти вземе светлината.

Знаеш, че човек си струва да живее,
заради срещата с прекрасните хора.
А и когато има таланта да се смее,
така не знае и какво е това умора.

Не всеки дарба да твори притежава,
много по- лесно е да затвори вратата.
Не всеки може като теб да се раздава
и да се радва като дете на красотата.

Виж повече за Швейк

Вечер край печката

К`во казваш старо?
Кому е бил като махало?
Защо ти е и тоя спрей?
От него не ще заздравей!

Със теб, склирозо, закъсах,
ударило те и в ушите...
Не махало, а „МухалО”
се казва спрея за мухите.

Що викаш ма, да не съм глух,
кой бере рози в този пек?...
Не му помага и духало –
не виждаш ли какъв е мек?

За мене мек е, а за Дана
(комшийка – млада готована),
предлагаш ù, на мен напук,
да хапне пресничък суджук.

Благодаря ти, бате!

В събота отидох на пазара
(това на село вид е развлечение)
безцелно обикалях, не купувах,
но бях все още с настроение.

По традиция в кръчмето „Под ореха”,
се сбрах с другари, от села съседни,
на по кебапче, рибка и студена бира...
За нас т`ва бяха мигове вълшебни!

Но този ден се случи нещо:
Докато пиех жадно от студената си бира –
усетих, как зад прашния прозорец,
едно хлапе, с надежда, в мен се взира.

Загледах се, видя ми се познато.
Повиках го да влезне, да похапне.
Поръчах му каквото си поиска,
а то прегърна ме с: „Благодаря ти, бате!”

Тогава осъзнах где бях го виждал –
сираче бе, от многото деца,
които денем улиците обикалят,
а нощем гарата наричат „У Дома”.

Голяма буца ми заседна във гърдите.
Какво виновни са горкичките деца?
Реших: Ще си заделям от парите,
за да усмихвам малко техните лица.


А Вас какво съветват Ви сърцата ?

Бинго-време

Модерно беше бинго-време
и аз с картонче във ръка,
вместо в къщи да се дреме –
числата чаках в НДК-а.

Играех с мънички залози,
с картонче, максимум по две.
Парите и без т`ва не стигат,
късмета можеше пък там да ме съзре.

Два-три пъти линия печелих,
но все делях си я със някой друг...
веднъж таман и „Бинго” да извикам,
но късмета пак остави ме, напук.

Спечелено бе то от просякиня,
а левчето ù дал бях аз.
На ъгъла, пред залата ù го оставих –
късмет да имам в този час.

Тогава много се замислих.
До извод стигнах: С двете си ръце
и с работа късмета си да търся
и вам усмивки да дарявам, от сърце!