Влюбен в непозната

Погледнах аз очите ти красиви
и влюбих се във тебе на мига.
Трудсното тепърва предстоеше -
как да ти кажа, мила и кога?

Аз теб дори не те познавам
и ти не знаеш нищичко за мен,
но красотата ти ме запленява
разглеждайки албума всеки ден!

В сърцето си аз тайничко ще нося
любов красива, нека ме гори.
Ще те обичам, даже и да прося
ти пак ще бъдеш в моите мечти!

ОБИЧ БЕЗ ПАРАДНОСТ

Изгубен в топлината на две влюбени очи,
откривах те на огъня в душата!
На тебе аз наричах всички слънчеви лъчи
и нощно те мечтаех в тъмнината!

Мечтаех те и в зимната виелица дори,
мечтаех те и в пролетна умора.
Мечтаех те когато лятно слънце ме гори,
мечтаех те и в есен пъстрогора.
……………………………………….
Говори пак сърцето ми несвързани слова,
в хипнозата на обич съм отнесен.
Мелодия ли, стих ли или песен е това,
с която на ръце те бих понесъл?

Не зная колко трябва да повярвам на мечта,
не искам заклинания за вярност!
Но зная – давам честно със сърцето обичта
единствено за обич, без парадност!

СТАРО МОМЧЕ

Отдавна не свалям звезди на жените,
отдавна тинейджър не съм.
Усмивки дарявам, поглеждам очите,
гадая по тях, не на сън.

Не тичам след влакове, щом ме подминат,
на своята гара стоя.
Аз чакам и в зноя, и в лютата зима.
Не винаги нося цветя.

Когато откриеш в мен своята гара,
ела, поседни, помълчи.
Желаеш ли, двама ще носим товара
на късна любов без сълзи.

Когато невяра загложди душата,
че нещо пред теб съм грешал,
напсувай ме честно и плюй на нещата,
тръгни си спокойно, без жал…

Графинята и градинаря

Една младичка графиня,
от английски знатен род,
била видимо нещастна
от тъй скучния живот.

Омръзнали й тез барони,
виконти разни и херцози!
Поиска свобода да вкуси
и никой да не я тормози!

Веднъж видя тя градинаря -
младеж на възраст колко нея
и в главата й премина мисъл:
"Боже, за него аз копнея!"

Извика го във своите покои,
затвори после тежките врати,
след туй тя леко се разголи
и го погледна палаво с очи.

Младежът - уж прост градинар,
на поканата не чака продължение...
прегърнал бе графинята отзад
и започна градинарското си уважение...

Уважава я той повече от час,
след това със леко притеснение
с едри "сълзи" на гръдта и зарева
и тъй поднесе свойто извинение!

От този ден живота промени се,
усмихна се графинено лице,
а градинаря взе че се намести
за постоянно в нейното сърце.