Когато сърцето е голямо

Всеки със сърце голямо,

трябва да е романтик,

да бъде с лице засмяно

и в душа му да е шик.

Така не ще да е самотен,

с приятели ще е безброй,

пред дамите с благи думи

и усмихнат да застава той.

Такъв мечтая аз да бъда,

да се раздавам със любов...

С приятели човек щастлив е...

За това на всичко съм готов!

Аромат на…

Ароматът на кафе в утрото ме събужда

отпивам глътка, а тя в мен се разлива.

Странно е, но защо ли това ме възбужда?

А мисъл една нежно тялото ми обвива.

Отпивам отново, а времето вече е спряло,

вкуса на кафето мили думи ми нашепва.

Неповторимо усещане мен е завладяло,

всяка фибра на тялото ми жадно потрепва.

Затварям очи и две ръце лицето ми галят

след миг парещи пръсти по шията ми рисуват.

Разпалват в мен страстта, цяла ме изгарят,

две тела преплетени танца любовен танцуват.

Чуй любовната ми песен

Ела, Любов, да те прегърна,

сложи глава на моите гърди,

слушай сърцето ми как пее,

любовна песен то ще нареди.

Изпълнена е тя със обич,

с чувства искрени към теб...

не искам никога да спира,

а да се ниже ред по ред.

Докато слушаш тази песен

усмивката ти нека да блести,

„Обичам те!”- ми ти нашепвай

и със целувка нежна ме дари.

Мигът, когато се влюбих

Мигът, когато в теб се влюбих,

от силна обич беше озарен...

денят огрян от твоята усмивка

ще бъде най-щастливия за мен!

Ти подари ми красота душевна,

сърцето ми плени със чар...

съдбата с радост ме дари неземна

и тя на чувствата ми стана господар!

Щастлив съм, че до мен те има!

Със теб се сбъдна моята мечта –

да срещна, да обичам, да живея

със най-прекрасната жена в света!

Любовта и мен омая

При мен дойде Голямата любов!

Връхлетя ме като гръм във буря...

за нея мислех, че не съм готов,

зида на самотата тя взе да разтуря.

За миг опитах се от нея да се скрия,

атаките любовни исках да отбия...

неотклонно тя напредваше към мен

и най-накрая бях от нея победен.

Сега се чудя често и не зная,

защо ли дърпах се тогава аз.

Откакто любовта и мен омая –

тъй щастлив се чувствам аз!

Тя, усмивката...

Искало ли ви се е някога да подарите радост на обичан човек, да направите някакво чудо и превърнете обикновенния ден в празник! Да накарате слънцето да грее по-ярко и птиците да изпеят най-омайните си песни специално за него. Това искам да направя днес за нея-моята Краси.
Денят, в който се е родило това прекрасно слънчево момиче трябва да бъде специален. Защото тя е специална. От рано започва да дарява радост на хората, които обича и с прекрасните си стихове да пренарежда обикновеното в делника в неповторимо вълшебство.
Има такива хора, които, сякаш по някакви неведоми пътища достигат до нас, спечелват ни с чистотата и непосредствеността си и стават неизменна част в живота ни. Грабват сърцето ни и остават в нас завинаги. Тези хора са светлина в сивия ден, те правят трудностите поносими и изтриват сълзите ни с нежност.
Възхищавам се на дарбата и да излива в стихове всичко, което я вълнува, измъчва и впечатлява. Като малко дете с ококорени очи, тя търси и намира своите отговори, не спира да се вълнува от случващото се около нея и се опитва да зарежда пространството около себе си с оптимизъм и красота!!

На раздаващата топлина

Едно дете изпълнено със обич,

във теб живее и раздава топлина.

За близките, за тез около тебе

ти слънчев лъч си – чиста светлина!

Свещичка върху празничната торта –

година нова във нелекия живот,

но ти усмихната на прага ни посрещаш,

макар с цената на лишения и пот.

За приятелите ти готова си на всичко –

петак да имаш, пак на тях ще го дадеш,

ще вечеряш после с твърдата коричка...

ще ти е трудно, но не ще се издадеш.

Затова в деня, във който си родена,

аз искам да ти пожелая от сърце,

за любовта, от теб на другите дарена –

щастлива да си и с усмихнато лице!

Да бъдеш здрава, все така красива,

късметът да ти бъде пръв другар,

мечтите ти горещи, да се сбъднат

и да получиш най-желания си дар!

Честит Рожден ден, Красимира!

Любовта в света да победи

Откакто срещнах те

живота промени се -

ти с радост пълниш

моето сърце...

с любов даряваш ме,

започнах да обичам

и искра просветна

в мрачното небе.

По цели нощи,

молих се на Бога,

да ми изпрати

истинска любов.

Намерих те,

сега щастлив съм

и с теб се впускам

във живота нов!

Да бъдем двама,

искам аз, до края...

и както казва се:

„Във радост и беди”

напук на злите орисници -

Любов в света да победи!

Ела, разходи се с мен

Ела, разходи се с мен.

Хайде, подай ми ръка!

Нека просто повървим.

Защо в очите ти има тъга?

Виж, всеки миг отминава,

а не можем да го задържим.

Болка понякога от него остава,

но длъжни сме да продължим.

А какво за напред ще се случи?

Не знаем и сигурно е по-добре.

Кой ще даде и какво ще получи?

Мигът отново няма да спре.

Момичето в мен

На делника сивотата събличам
и си набирам от усмивки букет.
Как на воля аз искам да тичам,
ако можех отново да бъда на пет.

Онова палавото с опашките две,
което пред нищо не се спираше.
Стискаше русата кукла с ръце,
роклите внимателно подбираше.

Момичето отдавна стана жена,
но и детското с себе си запази.
На приятел винаги подава ръка
и боса по тревите обича да гази.

Искам да ти се отдам

Аз искам, мило,

да ти се отдам!

Изпълнен съм

с копнеж, със жажда.

Но да ти кажа –

явно ме е срам,

а този срам

от вътре ме разяжда.

Аз искам още

страстно да те любя,

да те целувам,

като за последен път,

но ме е страх

да не те загубя,

защото тръгнеш ли –

ще свърши и светът!

Уж силен съм,

а плахо те поглеждам,

засрамен поглед

към земята свеждам,

прошепвам ти със нежен глас:

„Във теб съм влюбен, мило, аз!”

За добро утро

Сутрин рано слънцето огрява,

гъделичка ме със първите лъчи.

Скайпа включвам, теб аз търся,

обади се, Краси и не ме мъчи.

С тебе аз, тук да си пиша,

най-обичам в тези дни,

с тебе всичко си споделям –

радост, болка и мечти.

Искам ти да си щастлива,

красиви да са твойте дни,

всички да те уважават

и да сбъднеш своите мечти!

Спри се вече

Хей, грозната,

на тебе говоря.

Да, точно ти –

с голямата остра коса.

Защо се завръщаш,

май навик ти стана?

Малко ли хора

оттука събра?

Махай се бързо,

вдигай катуна!

Стига разплаква

нещастните хора!

Малко останахме –

почти заличи ни,

но пак се завръщаш

и косиш без умора.

Кажи ми, грознице,

що трябва да сторя?

Какво да направя,

за да се спреш?

Готов съм на всичко,

живота си давам,

па дано се наситиш,

като ме прибереш!

Чу ли, грознице?

Ха вече спри се!

Кажи "Обичам те!"

Кажи ми думите: „Обичам те”!

Кажи ги със затворени очи!

Да ме обземе сладката омая

и болката във мен да заличи!

Излезли от устата ти вълшебна,

с мен тез думи правят чудеса –

в миг забравям мъката си земна...

Запленен съм от любов и красота.

Победих аз доста перипетии,

от Бог накрая бях възнаграден

с жена, която вечно да обичам

и която винаги да бъде с мен.

Целуни ме нежно, както смъртта

Ти спомняш ли си малкото момче?

Онова момче,

което се повдигаше на пръсти,

за да погледне през ключалката

на твоята стаята.

Къдравото момче,

което си играеше с куклите ти.

То те боготвореше

и не играеше с други –

то играеше само със теб.

Накрая, една от твоите кукли

му намигна цинично

с проскубани мигли.

Момчето излезе объркано

и се затвори в себе си...

.............................

После пораснахме

и тръгнахме по малкият свят.

Искахме да познаваме всеки,

но прескочихме високите прагове

на своята вяра

и се превърнахме

в голямото „добрютро”.

Вече не искахме

да познаваме никой от старите си приятели,

които останаха долу.

Набързо забравихме нашето минало –

прегърбено,

свито

и изплашено от времето.

Забравихме детските сънища

и големите радостни детски пътеки...,

сега ние бяхме велики.

Но знай ние сме същите!

Живеем в ковчега

на сегашната реалност

и сме студени до толкова,

че коняка замръзва

в чашите които държим.

И ето сега аз те срещнах,

но ти си по-студена от всички.

Даже смъртта е по-мила от теб!

Ти удряш направо,

а тя тихо пристъпва преди да замахне,

целува ни нежно, за да ни вземе живота

и обича всеки от нас.

А ние се мразим.

Смъртта е нашият добър

и единствен завършек.

Искам да ме целунеш

тъй нежно, както смъртта.

Прощавай!

Всичко си отива, ще си отидем и ние,

Но нека накрая да сме отново добри!

Прощавай!

Две думи вълшебни

Две думи искам да ти кажа,
но ме е страх да не извърша грях -
и страст и обич да покажа,
приятелството да посипя с прах!

Искрица жар от моята любов
и нежност да ти дам, но не умея.
Обичам те, но май не съм готов,
пред тебе чувствата си да излея.

Две думи кратки, но вълшебни,
напират и оставят ме без дъх.
Обичам те безумно и радея
на любовта ни да проправя път.

Вечно с теб

За първи път, когато те видях,
ближех още старите си рани
от една любов, която изтървах
и болките от мене преживени.

С чаша водка, в бара на квартала
безмълвен пушех фас след фас,
във мисли бързо времето ми мина...
и зад гърба си чух тогава глас.

Обърнах се... за ангел те помислих,
със водката май бях прекалил...
но ти бе толкоз нежна и красива,
че влюбих се, а друго бях решил.

Животът мой тогава се обърна
и тръгнах пак по правилния път
Сега щастлив съм – любя и се смея
а сърцата наши влюбено туптят!

В очакване

Като дете очаквам всеки миг

когато идваш ти при мен,

но бавно времето минава,

едвам се нижат ден след ден.

Щом дойде ни денят за среща

стоя от рано пред вратата

и с нетърпение очаквам

при мен да дойде красотата.

Да бях здрав и да можех

да ходя и да тичам аз,

не бих пропуснал и да мине,

без да те видя, нито час.

Но животът отредил е

в къщи да те чакам аз.

Бог със друго надари ме –

стихове да ти чета на глас.