вторник, 14 септември 2010 г.

Да спасим Земята

„ Ние не сме наследили Земята от дедите си,
а сме я взели на заем от децата си.”-
народна мъдрост
Земята- планетата, на която живеем. Единствената в Слънчевата система, където има условия за развитието на познатите ни организми. Все по-често обаче от различни медии научаваме за бедствията, сполетели хората по целия свят. Замисляме ли се, че трябва да спрем това?
Трябва, защото „ Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели на заем от децата си.”. Бъдещите поколения трябва да имат шанса да наследят една планета годна за живот.
Човекът е единственото разумно същество в света. Това го прави отговорен за опазването на флората и фауната тук. Много от нещата, направени от нас са неправилни и водят след себе си нежелани резултати. Ако се замисляме какво правим, можем да намалим проблемите си.
За да опазим Синята планета, нека познаваме проблемите й. Много хора, които би трябвало да помагат на Земята, не познават естеството на нейните нужди.
В същност основният проблем на планетата е глобалното затопляне, водещо до постепеното повишаване на средната температура. То предизвиква поетапно топене на ледниците, което може да доведе до покачване нивата на водните басейни. В голяма степен хората са виновни за случващото се.
Според учените има много начини да спасим своя хабитат, правейки малки промени в начина си на живот. Например изхвърляйки хартгиените си отпадъци в контейнерите за рециклиране, ще помогнем за редуциране производството на хартия, а в следствие на това и изсичането на дървета, които са суровината за произвеждането й.
Друг начин за избягването на злините е ползването на т. нар. алтернативни източници на енергия. Най-често използваните в момента са изкопаемите горива, но те рано или късно ще свършат. Поради това човечеството преминава към силите на слънцето, вятъра и водата, запасите от които няма да свършат.
Различните замърсявания също са причина за това. Въглеродният диоксид в атмосферата е основен замърсител на въздуха. Причини за завишените му стойности са: автомобилите, някои промишлени предприятия и други източници. За да се намалят въглеродните емисии, нека запазим повече зелени растения, защото те са „ белите дробове на Земята”.
Пестенето на енергия също е начин за постигането на целта. Нищо не ни пречи, когато излизаме да гасим лампите и ненужните електрически уреди, не е нито трудно, нито невъзможно. Нужно е, защото дори когато са в режим на готовност, те консумират немалко енергия.
Стига да имаме желание, винаги ще се намери възможност, за постигане на поставените цели. Целта, която трябва да постигнем е голяма, защото „ Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели на заем от децата си.”

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

Приятелство без граници

Хората казват, че всичко има граници. Вярно ли е това? Дали има нещо в този свят, чиито предели да нямат граници? Можем ли ние самите да поставяме такива там, където те са само пречка, като в приятелството?
Приятелството е нещо, без което никой не би могъл да живее. То трябва да бъде искрено и истинско, за да е същинско. Наличието на граници между приятели е пречка. В нашия свят няма идеални хора, затова приятелите трябва да са склонни на компромиси в името на другия. Не печелим нищо, ако отказваме подадена приятелска ръка.
Много често хората смятат, че ако сами решават проблемите си, преодолявайки трудностите без чужда помощ, те са по-силни. Да, така е, но в живота на всеки от нас е имало и ще има моменти, в които без подкрепа не е възможно човек да продължи напред. За това приятелството се превръща в нещо жизнено необходимо за всеки от нас, за да водим нормален живот.
Понякога човек търси приятелство, а неволно или нарочно се затваря в себе си, показвайки на света друго, различно от истинското си лице. Възможно е това да стане причина за загуба на приятел в момент, когато маските и стените около същността на човека рухнат. За да бъде едно приятелство дълготрайно и стабилно, то трябва да се основава на пълно доверие. Стените, скритите зад маската на ежедневието проблеми могат да се превърнат в непреодолими пречки за всяко приятелство. Голяма грешка от наша страна е съвсем целенасочено да поставяме граници, мислейки че така предпазваме приятелите си, спестяваме им излишно според нас емоционално натоварване. В много случаи обаче тази констатация е неправилна. Споделяйки проблемите си ние може би ще намерим решенията им. Никога не знаем кой може да ни помогне. Ролята на истинските е да ни помагат в трудни мигове и да споделят нашите радости. Ние също трябва да даваме от себе си за нашите приятели. Когато те имат нужда от нас, трябва да направим всичко по силите си за тях.
Понякога бариера между хората се оказват независещи от тях обстоятелства, като например увреждания. Много хора се отдръпват, когато разберат, че човекът от другата страна има някакво увреждане, без да се замислят за подкрепата, от която точно тези хора имат най-голяма нужда.
Истинското приятелство е съкровище, а истинските приятели са по-ценни от всичко материално. Не е важно колко са на брой.

„ Нямам нужда от много приятели-
стигат ми двама, трима,
ала само такива, които в сърцата си,
рани от моите болки да имат”

За едно приятелство е важно да бъде истинско и в него да няма ограничения!

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

Различието не означава безправие

На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та нали на всеки може да се случи нещо лошо. Никой не е застрахован от злото.
Хората с увреждания имат правото да живеят в обществото заедно с нас.
Те са в състояние да водят нормален живот - но не сами, а с малко помощ от другите. Не бива да се оставят на произвола на съдбата. А напротив- за тях трябва да се полагат грижи не единствено от близките им, но и от цялата държава. Само така те могат да са пълноценни граждани на страната и света.
Някой може би ще каже, че за тези- по-различните от нас- освен да плачем и да ги съжаляваме няма какво повече да направим.
Не!
Те нямат нужда от съжаление, сълзи, състрадателна мъка и други такива неща. А изпитват необходимостта да се приобщят към околните. Защото всеки има територия и област, където е силен и може да се осъществи като личност.
Не бива да отхвърляме никого, когото все още не познаваме- нека първо си поговорим с него...

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман