На мегдана у сред село мажко оро се извило, играт го отбор юнаци се с накривени калпаци. Сите арни до един, а сред тях и Валентин... На калпака китка здравец бе забол всеки красавец.
Край орото, отстрони, сбрали се млади моми, всека либе да избира, тамо бе и Красимира.
Баш момата на селото и тя с поглед у орото, нищо, че вече бе избрала, на кого сърцето си би дала.
На нея най ще и подхожда у тях нощем да прихожда от селото маж саде един и това е юнак Валентин.
Те са си лика - прилика, като два стръка иглика... млади са и работливи, а щом требе и игриви.
