Блъскат вълните,
не жалят скалите,
камък е –
бавно се рони...
Бие сърцето –
силно, боли го!
Кой любовта му
от него отрони?
Поглед е вперил
натам, сред вълните...
Дните минават,
но не съхнат сълзите.
Няма я онази
голяма любов,
за която на всичко
той бе готов.
Бяха щастливи,
влюбени бяха
и мечтаеха силно
да имат дете...
Но случи се страшното –
тя взе че пристана
на това отвратително,
грозно море.
Сега той, самотен,
седи на скалите
и гледа огромните
морски вълни...
очаква да стане
някакво чудо
и да я зърне отново...
Без нея боли!
Няма коментари:
Публикуване на коментар