Мълчим…

Мълчим, но очите нашите мисли издават,
а с дантела от нежност загръща ни нощта.
Щурците вълшебна мелодия ни подарява
ти сякаш се свличат дрехите от нашите тела.

Мълчим, а чашите недокоснати още стоят,
нали питието с теб специално подбрахме.
Звездите всяка изминала секунда броят,
а нощта, че тихо си тръгва не разбрахме.

Мълчим, а аз вече ухая на теб, ти на мен
докосваш ме, всяка моя извивка познаваш.
Не, не искам през вратата да влиза новия ден,
а ти да ме целуваш страстно продължаваш.

Дъждовно очарование

Какво като на вън дъжда вали?
И капки по прозореца се стичат.
Може би времето за нещо тъжи?
И сълзите му по лицето се свличат.

Прозореца широко ще разтворя
дори ей сега ще протегна ръка.
Капката в миг един ще затворя
и дълго, дълго ще стоя така.

Тогава тази капчица ми разказа
за своя танц последен, но красив.
Преди да попие в ръката ми показа,
че човек и от най-малкото е щастлив.

Живота е кратък

Във дните изпълнени със сивота
бързаме към следващата ни задача.
Търсим си малка искрица топлина
и се молим злото нас да не закача.

Живота е кратък и то прекалено,
затова нека в свади не го хабим.
Уважението ни нека е споделено
и добрината нека сега да спасим.

Денят започва с “Добро утро” и кафе,
с много усмихнати и красиви лица.
Ама за вечерта по подхожда питие,
за да са изпълнени с радост вашите сърца.

В ръцете на времето

В ръцете на времето водопадно преливам,
събрала в душата си много спомени, мечти.
Чашата ежедневие до дъно отново изпивам,
вече не ми прави впечатление и дори не горчи.

По трънливи пътища вървя и понякога падам
ръцете изподрани, а очите ми пълни със сълзи.
Всякакви въпроси раздират душата, пропадам,
но търся вярната посока сред безброй звезди.

С луната всяка вечер си говоря, посрещам зората
разстилам пред слънцето уханен цветен килим,
а после потъвам в една мъничка капка на росата
и след това всеки проблем става едва забележим.

С поглед

Докосваш ме с поглед възхитен
изучаваш ме и в мисли си унесен.
Откриваш ме по-малко ден след ден
като спомен от вятъра понесен.

По белия лист на деня изящно рисуваш
според емоцията в мен подбираш цвета.
Нанасяш щрихите и сякаш танцуваш
и някак по-различен изглежда света.

В думи всяка емоция обличаш с финес
болката с нежност и внимание съшиваш.
Вятъра разгръща страниците и до днес,
а ти замислен за красотата заспиваш.

Кр. У.

Бързам, батко

Майко, бързо се качвай в колата, закъснявам
трябва вече набраното грозде аз да доставям.
Че виж го какво е времето, все вали ли вали
дано поне днес да не вземе пак да се развали.

Хайде, майко, раницата веднага ми приготви
мечо, зайко и пушката ми непременно сложи.
Много искам там с моя батко да си поиграем,
за това ние с него много отдавна си мечтаем.

Ти седни до мен и ще бъдеш навигатор сега,
да не закъснеем и да вземе да падне снега.
Картата внимателно гледай и пътя показвай,
а после, че ще те уморим пак не ни казвай

Кр. У.

Пак те сънувах

В скута твой
глава бях сложил,
ти гледаше ме мило...
Благи думи ми редеше,
а на мене стана ми красиво!

Защо обаче
в сънищата само
целуван съм от тебе аз?
Защо не можеше да бъдеш
при мен, любима, в този час?

Обич силна
щях да ти покажа,
с думи чувства да изкажа,
страстно щях да те прегърна...
Да можех, мило, да те зърна!

Обичам те, Слънчице мое!

Обич завинаги

С тебе двама се обичаме!

За теб копнее моето сърце!

В любов до гроба се обричаме

и сплитаме в едно ръце!

Напук на всичките проблеми,

нас двамата любов ни озари!

Не сме деца, ние вече сме големи,

но детски плам в сърцата ни гори!

Създадени сме, за да се обичаме!

Обичай ме! Обичам те! Завинаги!

Да докосна дъгата

Дъга красива виждам срещу мене

с червено, като влюбено сърце,

със жълто, като слънцето в косите ти

и синьо има, като твоите очи! 

Зеленото – тревата по ливадата,

където стъпват твоите крака,

а бялото е чисто кат` душата ти....

Дъгата искам да докосна със ръка!

Любов на кристали

Така обичам да живея –
на плажа, близо до морето,
в хамака аз да се люлея,
а тя да ми е до сърцето.

Заради нея, всичките авери,
завиждат ми, но благородно...
със нея съм като пред райски двери,
а делото ù тъй ми е угодно.

За нея съм готов на всичко,
дори и да прежаля идеали...
на нея верен съм, защото е едничка –

Пещера – мастика на кристали.

Вече е голям

Много е щастлив Боян,
защото вече е голям...
Ще празнува Рожден ден
и е весел и засмен.

На училище ще ходи
таз година в първи клас.
Нека да е здрав и умен! –
туй му пожелавам аз.

Да се учи там да смята,
да рисува, пише и да пее,
а в свободното си време
Боянчо весел да лудее!

Налей кръчмарю

Налей, кръчмарю, кана вино,
не го кръщавай под тезгяха,
желая да е силно и горчиво,
както болката в душата.

Без екстри! Нека да е чисто,
каквато беше моята любов.
Със него мъката си да опия,
че за самота не съм готов.

И на теб сипи, компания бъди ми,
ела да чуеш за живота ми суров...
за изгубените дни щастливи.
... и как останах да тъжа до гроб.

На моята любима

Стих „На Анна”
някой посвещава,
друг „За Мария”
пише пък сонет,
а аз за моята Любима -
не намирам думи,
а съм уж поет.

Безмълвен оставам,
когато я срещна...
Господи мой
каква красота!!!
Захласнат по нея
само тихо продумвам:
Това ще е тя – моята жена!

Не ме оставяй дълго сам

За кратко тръгваш ти.
Ще чакам да се върнеш,
да ме погалиш
с меката си длан,
да ме погледнеш
със очи маслинени...
Не ме оставяй
дълго да съм сам!

Забравил бях
за нощите самотни,
за дните дълги
пълни със сълзи.
Назад оставих
болки и тревоги...

Аз те обичам!
Обичай ме и ти!