Тоз армаган очаквах с нетърпение
и очите пълнят ми сълзи на умиление,
когато с китка, по роса набрана,
ме закичиш, либе, още отзарана.
С тази нова, слънчева премяна,
блестиш красива, в светлина обляна,
а с тоз венец, изплетен от звезди,
разпалваш в мен ти старите мечти.
От мен тъгата окончателно избяга,
любовта ти щом в прегръдка ме притяга
и няма по-щастлив от мене на Земята...
Нали събуден бях аз днес от Красотата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар