Модерно беше бинго-време
и аз с картонче във ръка,
вместо в къщи да се дреме –
числата чаках в НДК-а.
Играех с мънички залози,
с картонче, максимум по две.
Парите и без т`ва не стигат,
късмета можеше пък там да ме съзре.
Два-три пъти линия печелих,
но все делях си я със някой друг...
веднъж таман и „Бинго” да извикам,
но късмета пак остави ме, напук.
Спечелено бе то от просякиня,
а левчето ù дал бях аз.
На ъгъла, пред залата ù го оставих –
късмет да имам в този час.
Тогава много се замислих.
До извод стигнах: С двете си ръце
и с работа късмета си да търся
и вам усмивки да дарявам, от сърце!
Няма коментари:
Публикуване на коментар