Копнежен сън и влюбена реалност

Ти бе в съня ми, но вече те срещнах

и влюбено бие в гърди ми сърце,

сега щастливи ми греят очите

и с усмивка сияе мойто лице,

Бог те изпрати, да ти се радвам,

да те обичам, да бъда щастлив.

Вечер помилван и целунат от тебе,

усмихнат заспивам и сънят е красив.

Сънувам поляни и алени макове,

ние прегърнати сме слели сърца,

а дивите твари ни гледат усмихнати

и ни се радват на любовта.

Искам така да живеем завинаги,

да те обичам, докато съм жив.

Нека съня ми в реалност превърне се

и да ни бъде живота щастлив! 

Това си ти

Жената,

за която мечтаех –

това си ти.

Обожавам те!

Всеки миг те желая!

Ти надежда си,

която крепи

и любовта си,

която спасява.

Ти си тази,

без която не мога.

С теб щастлив съм,

в мечтите повярвах

и те докосвам

нежно с ръце.

Обичам те,

с цялото си сърце!

Ти си тази,

за която бленувах.

За теб сърцето ми

лудо тупти!

И никога няма

да спра да изричам:

Ти си тази,

която Обичам!

Какво е любовта

Любовта е безкрайна вселена,

която свързва две същества.

Любовта е и Слънце засмяно,

що дарява живот, топлина.

Любовта във сърцето ти пали

пламък... Мечти там искрят.

Любовта е, която днес прави

по-красив да изглежда светът.

Любовта по пътека ни води

във посока една - все напред.

Тя на погледа блясък придава

и разпръсква усмивки навред.

Любовта е съвкупност от много

доверие, искреност, нежност.

Любовта е най-святото нещо -

тя денят ми изпълва с копнежност!

Ех, китаро...

Ех, китаро - вярна моя,

да запеем пак в нощта

песента за мойта орис,

за живота в самота.

Бях орисан да обичам,

в сърце нося любовта,

но самотен все заспивам,

нецелунат от жена.

Нежност дава ми бутилка,

с водката аз се теша...

Само ти до мен остана,

само ти и песента.

Незаклела се във вярност,

ти до края ще си с мен.

С теб, китаро и със водка

ще изпращам всеки ден.

Ех, китаро, да запеем

песента за ориста,

песен за един самотник,

за живота без жена.

Отплавам с любовта ти

Попътен вятър платната издува,

и аз отплавам в открито море,

дни и нощи не ще да ме има,

но ще те нося в мойто сърце.

Предвидливо снимка съм скътал

с твоят лик - най-красив на света,

преди сън с обич ще я целувам,

ще съм с нея и на сутринта.

Ще усещам на хиляди мили

любовта, с която чакаш ме тук,

може би и сълза ще пророня,

но прикрито - по мъжки... без звук.

Ти ме чакай, но не тъгувай,

затвори очите и ще си с мен,

в мислите си ние ще се любим,

докато върна се тук някой ден.

А тогава? - Тогава щастливи

ще бъдем двамата с тебе... Нали?

Дни на радост ще бъдат красиви,

дни на влюбени чисти души.

Свят където ми харесва

Живея си в един измислен свят,

където много често се усмихвам,

там всеки има другия за брат

и радостните мигове не стихват.

Харесва ми там, даже да вали

и пухкав сняг земята щом покрие,

по-хубаво е със приятели добри

край огъня щом топъл чай се пие.

Там хубави са пролетните дни -

цветя разцъфват, птичките запяват,

а слънчевите галещи лъчи

със мека топлина пак те даряват.

Там лятото мирише на море,

а бризът свеж е нашата прохлада

и всички веселят се от сърце -

купонът летен дълго продължава.

Там есените също са красиви,

шумят приспивно падащи листа,

а влюбените в своите прегръдки

отдават се във плен на любовта.

Живея си във тоз измислен свят

и винаги тъй искам да живея,

да бъда със приятели богат,

да любя и безгрижен да си пея.

По-красива винаги си ти

В живота ми влетя като магия,
години дълги бях изкарал сам,
а днес с наслада хубостта ти пия
и се опивам без да ме е срам.

Лицето ти изкрящо е в усмивка,
гласът ти като флейта ми звучи,
косата ти копринено е мека
и ме омайваш с топлите очи.

Понякога сравнявам те с цветята,
със слънчогледи и с други красоти,
но винаги до извода съм стигал -
че по-красива винаги си ти!

Обичам да те гледам как сияеш.
Обичам и когато ми шептиш
онези думи сладки и вълшебни
в плен любовен със които ме държиш.

Омайвай ме, магьоснице прекрасна,
омайвай ме и както до сега
ме радвай със усмивката прекрасна
и заслепявай с твойта красота!