Какво като на вън дъжда вали?
И капки по прозореца се стичат.
Може би времето за нещо тъжи?
И сълзите му по лицето се свличат.
Прозореца широко ще разтворя
дори ей сега ще протегна ръка.
Капката в миг един ще затворя
и дълго, дълго ще стоя така.
Тогава тази капчица ми разказа
за своя танц последен, но красив.
Преди да попие в ръката ми показа,
че човек и от най-малкото е щастлив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар