петък, 11 септември 2009 г.

Дъждовно очарование



Какво като на вън дъжда вали?
И капки по прозореца се стичат.
Може би времето за нещо тъжи?
И сълзите му по лицето се свличат.

Прозореца широко ще разтворя
дори ей сега ще протегна ръка.
Капката в миг един ще затворя
и дълго, дълго ще стоя така.

Тогава тази капчица ми разказа
за своя танц последен, но красив.
Преди да попие в ръката ми показа,
че човек и от най-малкото е щастлив.

Няма коментари:

Публикуване на коментар