Роден от любов

Преди четиресет и три години,
в голяма болница софийска,
едно новородено, сладко бебе,
показа че е живо и изписка.

Родено бе от любовта голяма
на неговите татко, мама –
то беше първородният им син
и кръстиха го с обич – Валентин.

Отгледаха го и възпитаха добре.
Израстна умно и добро момче,
но после нещо взе че се обърка –
днес кревати в къщи болен търка.

Но свикна вече... Тъй е отредено.
Не се оплаква и е със лице засмено,
защото има си приятели добри
и с тях надява се напред да продължи.