четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Ако съм сбъркал - прости ми



Не искам от мене да бягаш,
не се крий във тъмната нощ,
по тебе душата ми страда,
да те гоня - аз нямам мощ.

Да не съм те с нещо обидил?
Държа се уж мило със теб...
Ако съм сбъркал - прости ми,
ще намерим за грешката лек.

Върни се, момиче прекрасно!
Не оставяй ме сам във нощта!
Обещавам да бъдеш щастлива...
Любов ще топли наш’те сърца!

„Аз съм българче!”

Аз съм българче! Живея (!?)
в дни на криза, в трудно време,
но на тез, които управляват,
хич за мене не им дреме!

В дни пред избори се сещат
да ме потърсят... за гласа ми...
От небе звезди ми свалят...
ще решават моите проблеми!

Не вярвам вече на такива,
познавам мутрите им, до една.
Ще търся някой с друго име
да сбъдва моята мечта.

Аз съм българче! Желая
пак свободно да живея,
всичко българско обичам
и за него аз милея!