събота, 25 юли 2009 г.

В болницата



(доклад на дежурната сестра
пред главния лекар)

Момчето, което
е с високо кръвно прието,
пие по кана кафе...
цигарите пуши
една след друга,
а има и болно сърце...
прескача често
отсреща, до бара,
налива се с водка, с коняк...
от толкоз пиене
цироза е хванал,
с дроб огромен –
че иначе как...
уж е умно,
стихове пише,
смята бързо
и книги чете,
а не може да проумее,
че с тез пороци
смъртта го зове...

Не изпивайте нощта на екс



Червен фенер над входа свети,
по тротоара пълно с проститутки...
оглеждам ги, портфейла - пълен,
а тялото ми - зажадняло за милувки.

Избрах една, уж руса хубавица,
с фино тяло, с голяма "гърбица"...
попитах колко взима за нощта
и дадох зор, кипеше ми кръвта.

Във стаята награби ме жената,
със скок се озовахме във кревата...
а там едно конфузно положение -
предадох се без бой от напрежение.

Платил бях вече за нощта със нея,
затова реших поне да ù попея
по текст и музика, написани от мен,
за тази нощ и гадния проблем.

От мен съвет към всичките мъжкари:
Не се нахвърляйте кат невиждали,
а ако може нежно, с мъничко финес...
Не изпивайте нощта, за вас, на екс!

Живота на мишлето



Едно мишленце,

с черничко носленце

живя безгрижно

дълги дни...

Похапваше

от общата трапеза

и на никого

не правеше злини.

Животът му

един ден промени се...

в къщата

си взеха котарак...

Не бил опасен,

но все гледаше лукаво

и мишлето почна

да го лови страх...

Как сега в шезлонг

ще се люлее?

Как на грешките човешки

ще се смее?

Това живот ли е?

По дяволите, не!

Откъде, за Бога,

този котарак се взе?

понеделник, 20 юли 2009 г.

По скулите се стичаха сълзи




На самотен остров, в океана,

изхвърлен бях от бурните води.

След тежкото корабокрушение –

съвзех се сам. Къде си ти?


Огледах се. Около мене пустош –

само пясъка и стръмните скали...

Тръгнах по брега, за да те търся,

а по скулите се стичаха сълзи.


Сълзите ми се лееха за тебе,

заради спомена изплувал в мен...

Пред очите ми се сменяха картини

от най-щастливия и най-трагичен ден.


Най-щастлив – защото пред олтара

се врекохме да бъдем с теб до гроб.

А най-трагичен е защото сам сега съм!

Но ще те търся аз... на вярата съм роб.


Не може Бог така жесток да е със мене,

да ме дарява с радост и веднага със тъга.

На този остров аз готов съм да живея,

но върни ми, Господи, любимата жена!