Мълчим, но очите нашите мисли издават,
а с дантела от нежност загръща ни нощта.
Щурците вълшебна мелодия ни подарява
ти сякаш се свличат дрехите от нашите тела.
Мълчим, а чашите недокоснати още стоят,
нали питието с теб специално подбрахме.
Звездите всяка изминала секунда броят,
а нощта, че тихо си тръгва не разбрахме.
Мълчим, а аз вече ухая на теб, ти на мен
докосваш ме, всяка моя извивка познаваш.
Не, не искам през вратата да влиза новия ден,
а ти да ме целуваш страстно продължаваш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар