В ръцете на времето

В ръцете на времето водопадно преливам,
събрала в душата си много спомени, мечти.
Чашата ежедневие до дъно отново изпивам,
вече не ми прави впечатление и дори не горчи.

По трънливи пътища вървя и понякога падам
ръцете изподрани, а очите ми пълни със сълзи.
Всякакви въпроси раздират душата, пропадам,
но търся вярната посока сред безброй звезди.

С луната всяка вечер си говоря, посрещам зората
разстилам пред слънцето уханен цветен килим,
а после потъвам в една мъничка капка на росата
и след това всеки проблем става едва забележим.