Така обичам да живея –
на плажа, близо до морето,
в хамака аз да се люлея,
а тя да ми е до сърцето.
Заради нея, всичките авери,
завиждат ми, но благородно...
със нея съм като пред райски двери,
а делото ù тъй ми е угодно.
За нея съм готов на всичко,
дори и да прежаля идеали...
на нея верен съм, защото е едничка –
Пещера – мастика на кристали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар