сряда, 22 декември 2010 г.

вторник, 14 септември 2010 г.

Да спасим Земята

„ Ние не сме наследили Земята от дедите си,
а сме я взели на заем от децата си.”-
народна мъдрост
Земята- планетата, на която живеем. Единствената в Слънчевата система, където има условия за развитието на познатите ни организми. Все по-често обаче от различни медии научаваме за бедствията, сполетели хората по целия свят. Замисляме ли се, че трябва да спрем това?
Трябва, защото „ Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели на заем от децата си.”. Бъдещите поколения трябва да имат шанса да наследят една планета годна за живот.
Човекът е единственото разумно същество в света. Това го прави отговорен за опазването на флората и фауната тук. Много от нещата, направени от нас са неправилни и водят след себе си нежелани резултати. Ако се замисляме какво правим, можем да намалим проблемите си.
За да опазим Синята планета, нека познаваме проблемите й. Много хора, които би трябвало да помагат на Земята, не познават естеството на нейните нужди.
В същност основният проблем на планетата е глобалното затопляне, водещо до постепеното повишаване на средната температура. То предизвиква поетапно топене на ледниците, което може да доведе до покачване нивата на водните басейни. В голяма степен хората са виновни за случващото се.
Според учените има много начини да спасим своя хабитат, правейки малки промени в начина си на живот. Например изхвърляйки хартгиените си отпадъци в контейнерите за рециклиране, ще помогнем за редуциране производството на хартия, а в следствие на това и изсичането на дървета, които са суровината за произвеждането й.
Друг начин за избягването на злините е ползването на т. нар. алтернативни източници на енергия. Най-често използваните в момента са изкопаемите горива, но те рано или късно ще свършат. Поради това човечеството преминава към силите на слънцето, вятъра и водата, запасите от които няма да свършат.
Различните замърсявания също са причина за това. Въглеродният диоксид в атмосферата е основен замърсител на въздуха. Причини за завишените му стойности са: автомобилите, някои промишлени предприятия и други източници. За да се намалят въглеродните емисии, нека запазим повече зелени растения, защото те са „ белите дробове на Земята”.
Пестенето на енергия също е начин за постигането на целта. Нищо не ни пречи, когато излизаме да гасим лампите и ненужните електрически уреди, не е нито трудно, нито невъзможно. Нужно е, защото дори когато са в режим на готовност, те консумират немалко енергия.
Стига да имаме желание, винаги ще се намери възможност, за постигане на поставените цели. Целта, която трябва да постигнем е голяма, защото „ Ние не сме наследили Земята от дедите си, а сме я взели на заем от децата си.”

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

Приятелство без граници

Хората казват, че всичко има граници. Вярно ли е това? Дали има нещо в този свят, чиито предели да нямат граници? Можем ли ние самите да поставяме такива там, където те са само пречка, като в приятелството?
Приятелството е нещо, без което никой не би могъл да живее. То трябва да бъде искрено и истинско, за да е същинско. Наличието на граници между приятели е пречка. В нашия свят няма идеални хора, затова приятелите трябва да са склонни на компромиси в името на другия. Не печелим нищо, ако отказваме подадена приятелска ръка.
Много често хората смятат, че ако сами решават проблемите си, преодолявайки трудностите без чужда помощ, те са по-силни. Да, така е, но в живота на всеки от нас е имало и ще има моменти, в които без подкрепа не е възможно човек да продължи напред. За това приятелството се превръща в нещо жизнено необходимо за всеки от нас, за да водим нормален живот.
Понякога човек търси приятелство, а неволно или нарочно се затваря в себе си, показвайки на света друго, различно от истинското си лице. Възможно е това да стане причина за загуба на приятел в момент, когато маските и стените около същността на човека рухнат. За да бъде едно приятелство дълготрайно и стабилно, то трябва да се основава на пълно доверие. Стените, скритите зад маската на ежедневието проблеми могат да се превърнат в непреодолими пречки за всяко приятелство. Голяма грешка от наша страна е съвсем целенасочено да поставяме граници, мислейки че така предпазваме приятелите си, спестяваме им излишно според нас емоционално натоварване. В много случаи обаче тази констатация е неправилна. Споделяйки проблемите си ние може би ще намерим решенията им. Никога не знаем кой може да ни помогне. Ролята на истинските е да ни помагат в трудни мигове и да споделят нашите радости. Ние също трябва да даваме от себе си за нашите приятели. Когато те имат нужда от нас, трябва да направим всичко по силите си за тях.
Понякога бариера между хората се оказват независещи от тях обстоятелства, като например увреждания. Много хора се отдръпват, когато разберат, че човекът от другата страна има някакво увреждане, без да се замислят за подкрепата, от която точно тези хора имат най-голяма нужда.
Истинското приятелство е съкровище, а истинските приятели са по-ценни от всичко материално. Не е важно колко са на брой.

„ Нямам нужда от много приятели-
стигат ми двама, трима,
ала само такива, които в сърцата си,
рани от моите болки да имат”

За едно приятелство е важно да бъде истинско и в него да няма ограничения!

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

Различието не означава безправие

На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та нали на всеки може да се случи нещо лошо. Никой не е застрахован от злото.
Хората с увреждания имат правото да живеят в обществото заедно с нас.
Те са в състояние да водят нормален живот - но не сами, а с малко помощ от другите. Не бива да се оставят на произвола на съдбата. А напротив- за тях трябва да се полагат грижи не единствено от близките им, но и от цялата държава. Само така те могат да са пълноценни граждани на страната и света.
Някой може би ще каже, че за тези- по-различните от нас- освен да плачем и да ги съжаляваме няма какво повече да направим.
Не!
Те нямат нужда от съжаление, сълзи, състрадателна мъка и други такива неща. А изпитват необходимостта да се приобщят към околните. Защото всеки има територия и област, където е силен и може да се осъществи като личност.
Не бива да отхвърляме никого, когото все още не познаваме- нека първо си поговорим с него...

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

петък, 3 септември 2010 г.

вторник, 17 август 2010 г.

Любов сред природата



Любов сред природата

В езерото те голи стояха,
плискаха се и се смяха, 
а накрая слепи ги целувка,
сплела тела без преструвка!

Тъй им минаваха дните, 
подобни бяха и нощйте...
Когато са влюбени двама,
скука там никога няма!

Господства добро настроение
и без да имат притеснение
отдават се те на любовната игара
и нека дълго продължи така!

петък, 6 август 2010 г.

ОТЛОМКИ ОТ УСТНИ

Откъртих отломки от устни ранени,
родиха се яростни, мръсни слова.
На старите демони, в ужас родени,
посрещнах спокойно отново гнева.

Очакваха сълзи, получиха песни –
напук аз роден съм, напук и живях.
Предлагаха обич и думи чудесни,
любови, кревати … и в тях оцелях.

А песни написах, но всички кахърни,
аз тъжно изпях ги, но весел все бях.
(Дали ако татко отгоре ме зърне,
ще прати по ангел пореден пердах?)

Хей, демони шеметни, що пак ви стана?
Нали сме наясно, че имам си план?
Не, шушлека няма господен да хвана,
но няма живота си сам да ви дам.

Преливам от пусто във празно, какво пък?
Така ми е кеф и така съм решил.
Май някой суфлира ми тук за напредък?
Я дръж се прилично! Говориш с катил!

неделя, 1 август 2010 г.

събота, 31 юли 2010 г.

Лица

Самотни във тълпата
(от хора позадавена),
Се сменят като облаци,
като овце, загубили се
(май от стадото)

ЛИЦА
без очи,
без вежди,
без мигли.

ЛИЦА
без устни,
без усмивки,
без зъби.

Уж живи,
а по-мъртви от призраци.

Курникът май замириса


Гърмежи се чуват, прелитат ракети,
мирише на кръв, а се вижда сопол.
Разбунен е курникът, птиците клети
си вярват, че всяка от тях е сокол.

Пера се оскубват, а трътките голи
се кипрят и контят, и всяка цвърчи.
Петлите се перят, но ръсят сополи,
кокошките псуват със мили очи.

И всяка гадинка, аха да подхвръкне,
се тръсва в куришките, ала крещи:
- Видяхте ли? Литнах! Преди да се мръкне
ще стигна далечни от вас висини.

Незнайно отде появи се стопанка,
петленце избра си и хоп – на чорба.
А целият курник спокойно задрямва
и мисли: “Добре, че не бях аз това”!

вторник, 27 юли 2010 г.

Егати живота отчаян

Какво ми остава – да гушна Морфей,
пък той ако нищо не свърши,
изправям се рязко и ставам злодей
с бутилка в тютюневи пръсти.

След “двеста” съм вече готов за пират –
заграбвам пари и бижута.
За мацките ставам приятел богат –
Наоми и други прочути.

Пак нова “стотачка” и вече съм кмет –
гуляи, екскурзии, похот.
За хорски проблеми съм вечно зает,
за внуците търся аз доход.

Поглъщам поредното – ставам поет
и пиша любовни сонети
за Нея, за друга, за трета … наред –
все дами, игриви кокетки.

Направя ли “петстотин”, правя се мъж
и споря с портретите тъпи.
– Какво си ме зяпнал, бе? Яко се дръж! –
показвам му средните пръсти.

На шестото плача и пея до … кръв.
Егати живота отчаян!
– И к`во кат` умра, бе? Че ня`а съм пръв!
Обаче не ще се покая!
27.07.10

четвъртък, 22 юли 2010 г.

Влюбен в непозната


Погледнах аз очите ти красиви
и влюбих се във тебе на мига.
Трудсното тепърва предстоеше -
как да ти кажа, мила и кога?

Аз теб дори не те познавам
и ти не знаеш нищичко за мен,
но красотата ти ме запленява
разглеждайки албума всеки ден!

В сърцето си аз тайничко ще нося
любов красива, нека ме гори.
Ще те обичам, даже и да прося
ти пак ще бъдеш в моите мечти!

ОБИЧ БЕЗ ПАРАДНОСТ

Изгубен в топлината на две влюбени очи,
откривах те на огъня в душата!
На тебе аз наричах всички слънчеви лъчи
и нощно те мечтаех в тъмнината!

Мечтаех те и в зимната виелица дори,
мечтаех те и в пролетна умора.
Мечтаех те когато лятно слънце ме гори,
мечтаех те и в есен пъстрогора.
……………………………………….
Говори пак сърцето ми несвързани слова,
в хипнозата на обич съм отнесен.
Мелодия ли, стих ли или песен е това,
с която на ръце те бих понесъл?

Не зная колко трябва да повярвам на мечта,
не искам заклинания за вярност!
Но зная – давам честно със сърцето обичта
единствено за обич, без парадност!

неделя, 18 юли 2010 г.

СТАРО МОМЧЕ

Отдавна не свалям звезди на жените,
отдавна тинейджър не съм.
Усмивки дарявам, поглеждам очите,
гадая по тях, не на сън.

Не тичам след влакове, щом ме подминат,
на своята гара стоя.
Аз чакам и в зноя, и в лютата зима.
Не винаги нося цветя.

Когато откриеш в мен своята гара,
ела, поседни, помълчи.
Желаеш ли, двама ще носим товара
на късна любов без сълзи.

Когато невяра загложди душата,
че нещо пред теб съм грешал,
напсувай ме честно и плюй на нещата,
тръгни си спокойно, без жал…

Графинята и градинаря

Една младичка графиня,
от английски знатен род,
била видимо нещастна
от тъй скучния живот.

Омръзнали й тез барони,
виконти разни и херцози!
Поиска свобода да вкуси
и никой да не я тормози!

Веднъж видя тя градинаря -
младеж на възраст колко нея
и в главата й премина мисъл:
"Боже, за него аз копнея!"

Извика го във своите покои,
затвори после тежките врати,
след туй тя леко се разголи
и го погледна палаво с очи.

Младежът - уж прост градинар,
на поканата не чака продължение...
прегърнал бе графинята отзад
и започна градинарското си уважение...

Уважава я той повече от час,
след това със леко притеснение
с едри "сълзи" на гръдта и зарева
и тъй поднесе свойто извинение!

От този ден живота промени се,
усмихна се графинено лице,
а градинаря взе че се намести
за постоянно в нейното сърце.

петък, 16 юли 2010 г.

Сбъдване на обичен копнеж


С вятъра по пясъка от юг се нося,
отдолу пари ме, но бързо тичам,
а погледът ми стига надалече
търсещ момичето, които ще обичам.


Видях я, цялата облечена във бяло,
стои сама сред тихата лагуна...
Слънце огрява стройното и тяло,
а аз тъй бързам, за да я целуна.


Достигайки я, нежно я прегърнах,
сърцето почна влюбения си туптеж,
любовта в очите ù, аз, зърнах –
знакът за сбъдване на обичен копнеж.

Кои мъже какви са

Приятните, добри мъже са грозни, красивите мъже не са приятни и
добри.
Красивите и приятни мъже са гейове!
Красивите, приятни и хетеросексуални мъже са женени!
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни, нямат пари!
Мъжете, които не са чак толкова красиви, но са приятни и при това с пари, смятат, че ги преследваме
заради парите.
Красивите мъже без пари, преследват нашите пари!
Красивите мъже, които не са чак толкова приятни и са донякъде хетеросексуални, не смятат, че сме достатъчно красиви!
Мъжете, които ни смятат за красиви, които са хетеросексуални, донякъде приятни и имат пари, са прасета!
Мъжете, които са донякъде красиви, донякъде приятни, имат достатъчно пари - и слава богу! - са хетеросексуални, са стеснителни и никога не правят първата крачка!
Мъжете, които никога не правят първата крачка, автоматично загубват интерес, когато ние поемем инициативата!
Има ли някой на света, който може да разбере мъжете?
Мъжете са като хубавото вино, в началото са като гроздовите зърна и е наша работа да ги смачкаме, и да ги държим на тъмно, докато узреят и се превърнат в нещо, с което ще ти е приятно да вечеряш!:))
Само за мъже с чувство за хумор!:))

Какви са жените

Добрите момичета чакат принца на белия кон, лошите - милионера с черен мерцедес, а умните знаят, че и двата персонажа са измислени!
Добрите момичета спят с пижама, лошите голи, а умните в зависимост от ситуацията!
Добрите момичета търсят своите ерогенни зони, лошите ги знаят, а умните вярват, че неерогенни зони не съществуват!
Добрите момичета са верни на мъжа си, лошите на любовника, а умните на себе си!
Добрите момичета обичат всички деца, лошите само пълнолетните, а умните своите! Добрите момичета не обличат мини поли, лошите обличат, че и без бельо, а умните не носят мини-пола на работа!
Добрите момичета се пекат на слънце с бански, лошите без хич, а умните на сянка!
Добрите момичета имат работа, лошите-спонсор,а умните- свой бизнес!
Добрите момичета вярват в чистата любов, лошите- в платената, а умните в качествената! .......... :)

Дела на чешмата


Вчера, край чешмата бела,
се явила наша Дела...
с къси гаще, а не с пола
и лъснàл ù се гъза...

А то гъз ли като гъз? -
Рипа, барнеш ли го с пръст,
като на бразилка черна -
значи Дела е модерна.

Най ме хвана мене яд,
че не съм бил там, аз, брат -
да я хвана за дупето,
да зарипа ми сърцето.

сряда, 14 юли 2010 г.

петък, 9 юли 2010 г.

четвъртък, 8 юли 2010 г.

Да отворим сърцата си


Домът красив е! Сигурно е нов.
Деца играят весело на двора.
Не осъзнават, че живота е суров,
а аз гледам и се чудя що да сторя.

Съзряха ме и впуснаха се всички.
Всяко ме дърпа: "Поиграй със мен!"
Блестяха с радост техните очички...
Прекарах с тях, аз, целия си ден.

А вечерта, когато на раздяла,
сбогувах се с тез ангели мънички,
едно желание във мен роди се -
да осинова дете. Но кое от всички?

Те всичките са толкова красиви,
добри, невинни весели деца...
За да растат усмихнати, щастливи -
Да отворим за тях нашите сърца!

сряда, 7 юли 2010 г.

Нелла Голд

петък, 4 юни 2010 г.

За уикенда


Привет на цялата дружина!
Работната Ви седмица отмина...
За уикенд, казват, че е ред –
усмивки слагайте и хайде на излèт.

На почивката наблягайте Вий смело!
Не препоръчвам работа на село.
В краен случай разтребете под лозата
и с компания заформете си софрата.

В почивните Ви дни да грее слънце!
Чашите пълни!? – Пийте ги до дънце...
и под звуците на кухата китара
танцувайте и пейте до забрава!

неделя, 30 май 2010 г.

Сумист



Казват, че ранъта правела борбъта,
а дали сумòто води се борбъ?
Ако туй е вярно, се записвам сумо,
щото знам че дават повече ранъ!

Не издържам вечно със тези диети,
коремът започна нещо да ридае...
Вземам си аз сака и бегом в Осака,
щото гладен вече тука се не трае!

Отдавна там живее нашето юначе
Калоян Махлянов с прекор Котуошу.
Хапва си момчето от всичко по много,
затуй на тепиха не се представя лошо.

Ще гледам да стана и аз като него –
най-отпред ще бъда в ранъта и борбъта.
Без диети мисля харно да живея,
почитан ще бъда и без да ми се мрънка.

понеделник, 24 май 2010 г.

Написаха ги солунските братя


Написаха ги солунските братя

Трийсет букви, от едно букварче
от днес аз имам вече за другарче,
написани от Кирил и Методий
към знанието всяка от тях води.

Написаха ги солунските братя,
за да се знае вредом по Земята,
че сме и ние с книжовен език,
полага ни се, род сме ний велик.

Да знаят всичките народи,
че там където българина ходи,
ще зазвучава българската реч
и славата ни ще се носи надалеч.

...........................................

И нищо, че тук друго днес е вече –
чуждици идват много от далече,
пак има хора, дет надават вик:
„Велик е, люде, български език!”

четвъртък, 20 май 2010 г.

Да се обичат


Да се обичат

Когато двама, на сутринта,
се събудят със ръка в ръка,
усмихнати един на друг,
то щастието, знай, е тук!

Щастливи са които се обичат,
които със любов се вричат
да бъдат заедно до гроб...
Щастливи да са цял живот!

И нека малки херувими
да бдят над тях неуморими,
да пазят огънят на любовта
изкрящ във тяхните сърца!

Да бъде!

неделя, 16 май 2010 г.

Кака и моряка



Кака и моряка

Сетила се кака
вчера за моряка,
дето като млада
я гали със наслада.
После си облече
новата премяна,
на лицето сложи
усмивка голяма
и стана тя чукрасна,
с цел едничка, ясна,
морячето да върне
и пак да я прегърне.
:))))

сряда, 12 май 2010 г.

Нашата Таня празнува


Тя е още чернокоса,
с очи маслинени, нали,
устата, с бисерите бели
с усмивка всеки ще плени.

Тя с дух е борбен и е смела.
Трудност при нея? – Без проблем,
решава своите задачи тежки
и побеждава в битки, всеки ден.

Но винаги намира време
за близки, за приятели добри,
забързана за миг поспира
с усмивка всекиго да поздрави.

Затуй реших, че днес и ние,
по повод празника рожден,
на приятелката наша – Таня
благопожелания да поднесем.

Да бъде здрава и щастлива
и все така с усмихнато лице
успехите да я спохождат често,
но вечно да е със Добро сърце!

четвъртък, 6 май 2010 г.



сряда, 10 март 2010 г.

Жив да си ни, Илко!!!



Моят най-голям приятел
на шедьоври е създател
пише стихове, куплети,
аз му викам: "Друже, плèти,
плетките красиви в рими,
те ще са незабравими,
щото, Илко, си от сой -
мой приятел и герой!
Пожелавам ти аз здраве,
много радост и късмет...
куп подаръци изпращам
с една кака най-отпред.
Да се грижи тя за тебе
всичко да ти е наред,
ако нещо пък не слуша
ще я сменим с други пет.
Ха наздраве, друже верни
с тези редове последни
желая ти такъв живот
да го живееш ти без пот!

неделя, 7 март 2010 г.

БЛАГОДАРЯ ТИ, ОБИЧ МОЯ!!!


Благодаря ти, обич моя,
за любовта с която ме дари,
за миговете споделени,
за сбъднатите ми мечти!

Благодаря за помощта ти,
за добрината в твоето сърце,
затова - дори и прекосили,
че пак си със усмихнато лице!

Благодаря ти, че си тука,
да мога днеска да те поздравя
и в деня, от някои отричан,
с целувки и цветя да те даря!

БЛАГОДАРЯ ТИ, ОБИЧ МОЯ!!!

понеделник, 1 март 2010 г.

Баба Марта

неделя, 28 февруари 2010 г.

С колело


Таз година, дядо Мраз,
като мина покрай нас
остави нов велосипед
за най-големият атлет.

А Шкафчето с мерак се случи,
да го кара бързо се научи
и днес със мощно "Йо-хо-хо!"
по пътя кара свойто колело.

По цял ден ще върти педали,
ще му е трудно, но едва ли
ще спре да сваля килограми
любимецът на градските мадами.