петък, 6 август 2010 г.

ОТЛОМКИ ОТ УСТНИ

Откъртих отломки от устни ранени,
родиха се яростни, мръсни слова.
На старите демони, в ужас родени,
посрещнах спокойно отново гнева.

Очакваха сълзи, получиха песни –
напук аз роден съм, напук и живях.
Предлагаха обич и думи чудесни,
любови, кревати … и в тях оцелях.

А песни написах, но всички кахърни,
аз тъжно изпях ги, но весел все бях.
(Дали ако татко отгоре ме зърне,
ще прати по ангел пореден пердах?)

Хей, демони шеметни, що пак ви стана?
Нали сме наясно, че имам си план?
Не, шушлека няма господен да хвана,
но няма живота си сам да ви дам.

Преливам от пусто във празно, какво пък?
Така ми е кеф и така съм решил.
Май някой суфлира ми тук за напредък?
Я дръж се прилично! Говориш с катил!

неделя, 1 август 2010 г.