Сърцето ми е износена дреха,
която всеки ден късам и кърпя нощес,
но още съм жива
и още се радвам
че ще я нося и днес.
Очите ми са пресъхнали извори,
самите те пият вода от дъжда,
но съм доволна,
че всеки ден призори
с тях жадно поглъщам всеки лъч на деня.
Устните – суха, изпечена глина
и с лава от кръв всеки ден ги гася,
но още са нежни
и с тях не проклинам,
а с обич целувам всяка част от света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар