Налей, кръчмарю, кана вино,
не го кръщавай под тезгяха,
желая да е силно и горчиво,
както болката в душата.
Без екстри! Нека да е чисто,
каквато беше моята любов.
Със него мъката си да опия,
че за самота не съм готов.
И на теб сипи, компания бъди ми,
ела да чуеш за живота ми суров...
за изгубените дни щастливи.
... и как останах да тъжа до гроб.
Хайде, налей ми от същото пак
ОтговорИзтриванеза тъгата сега искам да забравя.
Знам, дълго ще боли няма как,
Разбирам, но какво да направя?
Живота, кръчмарю, е кратък. Нали?
От каквото е писано никой не бяга.
Но защо ли тогава така ми горчи?
И мъката в сърцето ми силно ме стяга.
**********
Още когато прочетох този стих за пръв път исках да напиша коментара, но сега думите дойдоха сами.
Аплодисменти и усмивки от УсмивКата!
Благодаря за прекрасния коментар!
ОтговорИзтриване