Стих „На Анна”
някой посвещава,
друг „За Мария”
пише пък сонет,
а аз за моята Любима -
не намирам думи,
а съм уж поет.
Безмълвен оставам,
когато я срещна...
Господи мой
каква красота!!!
Захласнат по нея
само тихо продумвам:
Това ще е тя – моята жена!
Няма коментари:
Публикуване на коментар