Вела

И мен вземи ме

Вчера ходих в съседното село,
до дома за деца изоставени,
исках нещо от мен да им дам,
да не бъдат от всички забравени.

Там пред мене изникна хлапе,
погледнах дълбоко в очите му –
копнеж за обич видях на дете,
тати, мама - живеят в мечтите му.

Просълзих се, реших да го взема,
но появиха се още деца...
ръце протягат със думи: „И мене!” –
сълзи браздяха по детски лица.

Как да мога сълзи да изтрия,
вместо тях усмивки да дам?
Те деца са, нима са виновни?
За живота им – мен ме е срам!

Край бялата чешма

Вчера, на чешмата бяла,
млада мома се подпряла,
да пийне бистра водица.
Била със поличка къса,
тази хубавица руса...
Чудна гледка се разкрила.

Едно дупе изпъкнало –
малко, топчесто и бяло,
рипа, барнеш ли го с пръсти...
Радост бе туй за мъжете,
те потриват си ръцете,
а жените им се кръстят.

Мома леко се изправи,
а мъжете клатят глави,
тайничко им тя намигна...
Край жените като мина –
уж се прави на свенлива,
а на всички кръвно вдигна.

Пуста мома, край чешмата,
вчера направи белята –
сума битови скандали...
Само при мен е спокойно,
не цъках по тяло стройно
и жената се не пали.

Още съм жива

Сърцето ми е износена дреха,
която всеки ден късам и кърпя нощес,
но още съм жива
и още се радвам
че ще я нося и днес.

Очите ми са пресъхнали извори,
самите те пият вода от дъжда,
но съм доволна,
че всеки ден призори
с тях жадно поглъщам всеки лъч на деня.

Устните – суха, изпечена глина
и с лава от кръв всеки ден ги гася,
но още са нежни
и с тях не проклинам,
а с обич целувам всяка част от света.

В любов горя!

автор: Женя Иванова - bizcocho

Капка пот допълва влага,
в целувката разлива сладостта,
на трепета върховната наслада
изпива, в жадност с устни тя...

Ръце обгръщат и настръхват
от допира им сетива
в желание, в жажда всепоглъща
дъхът, прелян ми от мига...

Потрепвам в искрена наслада,
извиват струнно се тела,
достигаш ме и аз отпадам...
Не разум съм, в любов горя!


Един стих от първата книга с подбрана лирика на поетесата

Време за промяна

Ще те моля: „Не така!”
Защо така се изненада?
Нали вече се разбрахме
за това да няма свада.

Ако някой, извън вкъщи
съгрешил е с нещо чуждо,
другия да се не мръщи –
от това си има нужда...

Човек трябва да разбере,
чувството какво е с други,
да узнае как се прави
и със чуждите... съпруги.

Омръзна ми с тебе, двама,
сами вкъщи да играем!
Време е със двойка друга
вече да се запознаем!

Обява:
„Търсим двама,
мъж и дама,
да направи ме
каре - белот!”

Ти ме събуди с армаган

Тоз армаган очаквах с нетърпение
и очите пълнят ми сълзи на умиление,
когато с китка, по роса набрана,
ме закичиш, либе, още отзарана.

С тази нова, слънчева премяна,
блестиш красива, в светлина обляна,
а с тоз венец, изплетен от звезди,
разпалваш в мен ти старите мечти.

От мен тъгата окончателно избяга,
любовта ти щом в прегръдка ме притяга
и няма по-щастлив от мене на Земята...
Нали събуден бях аз днес от Красотата!

Сватовка

Обади ми се днес една сватовка –
клюкарка, най-известна в махалата
и като започна с нейната тирада –
без време мен ме заболя главата:

„Какъв щастливец си обаче,
че таз мома е днес до тебе!
Много влюбена е тя, така че –
мирувай, друга не ти требе!

Достатъчно е сутрин рано
да те приветства със усмивка...
С лекота това тя ще направи –
изглежда също е щастливка.

Защо не вземете се двама,
за радост на приятелите ваши?
Момък-левент, прекрасна дама –
обречени в любов вдигнете чаши.”

................................

Защо не ни питаш, сватовке,
може да сме се разбрали по въпроса...
Тя може друг да иска да омайва,
а аз пред друга да си вея алаброса.

Честит Рожден ден, Вили!

Днес тортата пред гостите поставяш,
свещичка нова сложила си ти –
това ще значи, че с година помъдряваш,
а хубостта ти продължава да блести.

Бъди ти здрава, весела, щастлива,
успехи много ти да имаш занапред,
с любов да бъдат дните ти честити!
На здраве, Вили! И с късмет напред!

Как да забравиш първата любов

Дали се сещаш ти за папратта
в гората, зад Казъмските кошари,
за полянката с уханната трева
и плъзналите в нея минзухари?

А спомняш ли си, как в тревата,
от ранна пролет чак до късна есен,
лежейки, хванали се за ръцете,
мечтаехме, напявайки си песен?

Искаше да си принцесата красива,
облечена във рокля бяла, от коприна,
а принца хубав, срещнал самодива,
аз исках да съм..., но уви любима.

Пораснахме... Съдбата раздели ни,
в града голям ти срещнала си друг,
а аз отслужих, върнах се на село
и на Мария днеска верен съм съпруг...

Но щом наложи се да ходя във гората,
минавам пак край същите кошари,
отбивам се, полягам сам в тревата
и си припомням за мечтите стари.


Не се забравя първа любов!