вторник, 14 септември 2010 г.

Различието не означава безправие

На този свят има много, които са като нас, но тяхната съдба е по-тежка - това са хората с увреждания. Не зная защо обществото гледа на тях като втора ръка. Техните проблеми не са само вродени; придобиват се от катастрофи, трудови злополуки, тежки заболявания... Та нали на всеки може да се случи нещо лошо. Никой не е застрахован от злото.
Хората с увреждания имат правото да живеят в обществото заедно с нас.
Те са в състояние да водят нормален живот - но не сами, а с малко помощ от другите. Не бива да се оставят на произвола на съдбата. А напротив- за тях трябва да се полагат грижи не единствено от близките им, но и от цялата държава. Само така те могат да са пълноценни граждани на страната и света.
Някой може би ще каже, че за тези- по-различните от нас- освен да плачем и да ги съжаляваме няма какво повече да направим.
Не!
Те нямат нужда от съжаление, сълзи, състрадателна мъка и други такива неща. А изпитват необходимостта да се приобщят към околните. Защото всеки има територия и област, където е силен и може да се осъществи като личност.
Не бива да отхвърляме никого, когото все още не познаваме- нека първо си поговорим с него...

Александра Иванова, 15 г.
Драгоман

Няма коментари:

Публикуване на коментар