неделя, 18 юли 2010 г.

СТАРО МОМЧЕ

Отдавна не свалям звезди на жените,
отдавна тинейджър не съм.
Усмивки дарявам, поглеждам очите,
гадая по тях, не на сън.

Не тичам след влакове, щом ме подминат,
на своята гара стоя.
Аз чакам и в зноя, и в лютата зима.
Не винаги нося цветя.

Когато откриеш в мен своята гара,
ела, поседни, помълчи.
Желаеш ли, двама ще носим товара
на късна любов без сълзи.

Когато невяра загложди душата,
че нещо пред теб съм грешал,
напсувай ме честно и плюй на нещата,
тръгни си спокойно, без жал…

3 коментара:

  1. На вниманието на читателите в този блог!!!
    Това е моят невероятен ПРИЯТЕЛ - ИЛко Карайчев - zefpet!!!
    Един невероятен човек, артист и автор!
    Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с него!
    Поздрав, Друже мой!

    ОтговорИзтриване
  2. Разкошен, докосващ душата, стих!
    Аплодирам те!!!

    ОтговорИзтриване
  3. За мене е истинско удоволствие да публикувам при моя невероятен Огромен приятел Вальо Шкафчето!!!

    ОтговорИзтриване