За първи път, когато те видях,
ближех още старите си рани
от една любов, която изтървах
и болките от мене преживени.
С чаша водка, в бара на квартала
безмълвен пушех фас след фас,
във мисли бързо времето ми мина...
и зад гърба си чух тогава глас.
Обърнах се... за ангел те помислих,
със водката май бях прекалил...
но ти бе толкоз нежна и красива,
че влюбих се, а друго бях решил.
Животът мой тогава се обърна
и тръгнах пак по правилния път
Сега щастлив съм – любя и се смея
а сърцата наши влюбено туптят!
вторник, 1 септември 2009 г.
Вечно с теб
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар