Хей, грозната,
на тебе говоря.
Да, точно ти –
с голямата остра коса.
Защо се завръщаш,
май навик ти стана?
Малко ли хора
оттука събра?
Махай се бързо,
вдигай катуна!
Стига разплаква
нещастните хора!
Малко останахме –
почти заличи ни,
но пак се завръщаш
и косиш без умора.
Кажи ми, грознице,
що трябва да сторя?
Какво да направя,
за да се спреш?
Готов съм на всичко,
живота си давам,
па дано се наситиш,
като ме прибереш!
Чу ли, грознице?
Ха вече спри се!
Няма коментари:
Публикуване на коментар