петък, 4 септември 2009 г.

Тя, усмивката...



Искало ли ви се е някога да подарите радост на обичан човек, да направите някакво чудо и превърнете обикновенния ден в празник! Да накарате слънцето да грее по-ярко и птиците да изпеят най-омайните си песни специално за него. Това искам да направя днес за нея-моята Краси.
Денят, в който се е родило това прекрасно слънчево момиче трябва да бъде специален. Защото тя е специална. От рано започва да дарява радост на хората, които обича и с прекрасните си стихове да пренарежда обикновеното в делника в неповторимо вълшебство.
Има такива хора, които, сякаш по някакви неведоми пътища достигат до нас, спечелват ни с чистотата и непосредствеността си и стават неизменна част в живота ни. Грабват сърцето ни и остават в нас завинаги. Тези хора са светлина в сивия ден, те правят трудностите поносими и изтриват сълзите ни с нежност.
Възхищавам се на дарбата и да излива в стихове всичко, което я вълнува, измъчва и впечатлява. Като малко дете с ококорени очи, тя търси и намира своите отговори, не спира да се вълнува от случващото се около нея и се опитва да зарежда пространството около себе си с оптимизъм и красота!!

2 коментара:

  1. Благодаря ти, цвете красиво, мое любимо!
    УсмивКата е такава, защото има до себе си прекрасни хора, които има щастистието да нарича свои приятели!
    Поклон пред таланта ти да пресътворяваш мислите и емоциите си с докосващи душите ни думи!
    Обичам те!

    ОтговорИзтриване
  2. Тази усмивка заслужава всяка хубава дума!
    Поздрав, неуловима!

    ОтговорИзтриване