Твоите песни

Мечти, магия музикална
са песните ти за мен,
дори в среда неморална-
те са слънце в моя ден.

Хората обичат те,
такъв, какъвто си,
за тях красиво цвете-
това си ти .

Чест, майка и любов-
твоите музи най-съкровени.
Всеки твой албум нов-
ново твое откровение.



БЕЛЕЖКИ:
Стихотворението е посветено на любимия ми певец Веселин Маринов.
Това беше моят коледен подарък за него.

Тъжен съм без любов

Тъжен съм, защото замина,
далеч от мен, в големия град,
аз на село останах да чакам
на любовна диета тъй млад.

Тъжен съм, защото не зная:
как живееш, мила, без мен,
с проблемите как ли се справяш,
как минава всеки твой ден.

Тъжен съм, защото разбирам,
че с теб не мога да бъда...
но любов така не умира,
от сърцето не ще я пропъдя!

Тъжен съм, защото изгарям
от чувства любовни, горещи,
а ти с леден душ ме поливаш.
Ах, как ми липсват нашите срещи!

Ще те последвам

Искам те,
но пак те няма,
за теб копнея
всеки Божи ден...
Дори и любовта
не ще прикрие
болката, събрана в мен.

Влюбен съм
след толкова години,
а ти се смееш -
мислиш, че съм луд...
Тръгваш си,
но аз ще те последвам -
не ще ме спрат
ни сняг, ни лед, ни студ!

Ще бъде трудно,
но това е то Любов,
а заради нея аз
на всичко съм готов!

Самотен на плажа

Седя на плажа, сам сред тишината,
с поглед вперил в синия простор,
над мене чайки, реят се в небето
и дружно пеят сякаш са във хор.

Песента им спомените връща,
за мигове от нашата любов,
за дните през които скъпа моя -
за теб на всичко бях готов.

Сега самотен си седя на плажа,
сълзите капят - с вкус са на море,
но песента която си припявам -
разпалва огън в моето сърце.

При мен ела

С друг отдавна ти живееш,
но живот ли е това?! -
Теб в къщи е затворил,
а се скита през нощта.

За теб опасно е да мисля,
затуй мечтая те в съня.
Дори не бива да те чувам,
а във всеки звук долавям ти гласа.

Дали ще издържиш при него?
Дали са живи твоите мечти?!
При мен ела, любима моя,
любов в сърцето нека да пламти!

Повярвах

Не вярвах,
в новата любов,
но факт е -
наскоро я срещнах.
Изненадах се,
не бях готов
и като че ли
пред нея се стреснах.

Бях забравил
за словата красиви
и не помнех
ласка какво е.
Но днес очите ми
греят щастливи
и вярвам -
Обич това е!

Мълчим…

Мълчим, но очите нашите мисли издават,
а с дантела от нежност загръща ни нощта.
Щурците вълшебна мелодия ни подарява
ти сякаш се свличат дрехите от нашите тела.

Мълчим, а чашите недокоснати още стоят,
нали питието с теб специално подбрахме.
Звездите всяка изминала секунда броят,
а нощта, че тихо си тръгва не разбрахме.

Мълчим, а аз вече ухая на теб, ти на мен
докосваш ме, всяка моя извивка познаваш.
Не, не искам през вратата да влиза новия ден,
а ти да ме целуваш страстно продължаваш.

Дъждовно очарование

Какво като на вън дъжда вали?
И капки по прозореца се стичат.
Може би времето за нещо тъжи?
И сълзите му по лицето се свличат.

Прозореца широко ще разтворя
дори ей сега ще протегна ръка.
Капката в миг един ще затворя
и дълго, дълго ще стоя така.

Тогава тази капчица ми разказа
за своя танц последен, но красив.
Преди да попие в ръката ми показа,
че човек и от най-малкото е щастлив.

Живота е кратък

Във дните изпълнени със сивота
бързаме към следващата ни задача.
Търсим си малка искрица топлина
и се молим злото нас да не закача.

Живота е кратък и то прекалено,
затова нека в свади не го хабим.
Уважението ни нека е споделено
и добрината нека сега да спасим.

Денят започва с “Добро утро” и кафе,
с много усмихнати и красиви лица.
Ама за вечерта по подхожда питие,
за да са изпълнени с радост вашите сърца.

В ръцете на времето

В ръцете на времето водопадно преливам,
събрала в душата си много спомени, мечти.
Чашата ежедневие до дъно отново изпивам,
вече не ми прави впечатление и дори не горчи.

По трънливи пътища вървя и понякога падам
ръцете изподрани, а очите ми пълни със сълзи.
Всякакви въпроси раздират душата, пропадам,
но търся вярната посока сред безброй звезди.

С луната всяка вечер си говоря, посрещам зората
разстилам пред слънцето уханен цветен килим,
а после потъвам в една мъничка капка на росата
и след това всеки проблем става едва забележим.