неделя, 11 ноември 2012 г.

Ех, китаро...


Ех, китаро - вярна моя,
да запеем пак в нощта
песента за мойта орис,
за живота в самота.

Бях орисан да обичам,
в сърце нося любовта,
но самотен все заспивам,
нецелунат от жена.

Нежност дава ми бутилка,
с водката аз се теша...
Само ти до мен остана,
само ти и песента.

Незаклела се във вярност,
ти до края ще си с мен.
С теб, китаро и със водка
ще изпращам всеки ден.

Ех, китаро, да запеем
песента за ориста,
песен за един самотник,
за живота без жена.


Няма коментари:

Публикуване на коментар