неделя, 11 ноември 2012 г.

Отплавам с любовта ти


Попътен вятър платната издува,
и аз отплавам в открито море,
дни и нощи не ще да ме има,
но ще те нося в мойто сърце.

Предвидливо снимка съм скътал
с твоят лик - най-красив на света,
преди сън с обич ще я целувам,
ще съм с нея и на сутринта.

Ще усещам на хиляди мили
любовта, с която чакаш ме тук,
може би и сълза ще пророня,
но прикрито - по мъжки... без звук.

Ти ме чакай, но не тъгувай,
затвори очите и ще си с мен,
в мислите си ние ще се любим,
докато върна се тук някой ден.

А тогава? - Тогава щастливи
ще бъдем двамата с тебе... Нали?
Дни на радост ще бъдат красиви,
дни на влюбени чисти души.


Няма коментари:

Публикуване на коментар