Отплавам с любовта ти

Попътен вятър платната издува,

и аз отплавам в открито море,

дни и нощи не ще да ме има,

но ще те нося в мойто сърце.

Предвидливо снимка съм скътал

с твоят лик - най-красив на света,

преди сън с обич ще я целувам,

ще съм с нея и на сутринта.

Ще усещам на хиляди мили

любовта, с която чакаш ме тук,

може би и сълза ще пророня,

но прикрито - по мъжки... без звук.

Ти ме чакай, но не тъгувай,

затвори очите и ще си с мен,

в мислите си ние ще се любим,

докато върна се тук някой ден.

А тогава? - Тогава щастливи

ще бъдем двамата с тебе... Нали?

Дни на радост ще бъдат красиви,

дни на влюбени чисти души.