четвъртък, 22 юли 2010 г.

ОБИЧ БЕЗ ПАРАДНОСТ

Изгубен в топлината на две влюбени очи,
откривах те на огъня в душата!
На тебе аз наричах всички слънчеви лъчи
и нощно те мечтаех в тъмнината!

Мечтаех те и в зимната виелица дори,
мечтаех те и в пролетна умора.
Мечтаех те когато лятно слънце ме гори,
мечтаех те и в есен пъстрогора.
……………………………………….
Говори пак сърцето ми несвързани слова,
в хипнозата на обич съм отнесен.
Мелодия ли, стих ли или песен е това,
с която на ръце те бих понесъл?

Не зная колко трябва да повярвам на мечта,
не искам заклинания за вярност!
Но зная – давам честно със сърцето обичта
единствено за обич, без парадност!

3 коментара:

  1. А какво по-хубаво от любовта, Вал? Обич си и се радвам на всяко твое стихотворение-вдъхновение.

    ОтговорИзтриване
  2. Брат, прости на кака Вътка, мъ тя ут рабутъ съ е объркълъ!
    Чи пишъ пишъ, мъ къту теб арну нимогъ!
    И тя убъву пиши, мъ що ни е пущила нику - ни знам!

    ОтговорИзтриване
  3. Желая ти много любов, приятелю! И Честит Св. Валентин! :)

    ОтговорИзтриване