На рози ухаеща
На рози ухаеща, но по-красива,
до мене притихнала ти си се свила
и чакаш да чуеш любовен сонет,
написан от мен - твоят влюбен поет.
Ще рецитирам за теб, за усмивката мила,
за добротата, която в душата си скрила,
за твойто красиво и нежно лице,
и за топлата обич на твойто сърце.
Дали ще успея да те опиша,
дали красотата ти ще пресъздам?
Не зная, но мисля поне да опитам,
за да те зарадвам всичко ще дам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар