На самотен остров, в океана,
изхвърлен бях от бурните води.
След тежкото корабокрушение –
съвзех се сам. Къде си ти?
Огледах се. Около мене пустош –
само пясъка и стръмните скали...
Тръгнах по брега, за да те търся,
а по скулите се стичаха сълзи.
Сълзите ми се лееха за тебе,
заради спомена изплувал в мен...
Пред очите ми се сменяха картини
от най-щастливия и най-трагичен ден.
Най-щастлив – защото пред олтара
се врекохме да бъдем с теб до гроб.
А най-трагичен е защото сам сега съм!
Но ще те търся аз... на вярата съм роб.
Не може Бог така жесток да е със мене,
да ме дарява с радост и веднага със тъга.
На този остров аз готов съм да живея,
но върни ми, Господи, любимата жена!
Няма коментари:
Публикуване на коментар