На мегдана у сред село
мажко оро се извило,
играт го отбор юнаци
се с накривени калпаци.
Сите арни до един,
а сред тях и Валентин...
На калпака китка здравец
бе забол всеки красавец.
Край орото, отстрони,
сбрали се млади моми,
всека либе да избира,
тамо бе и Красимира.
Баш момата на селото
и тя с поглед у орото,
нищо, че вече бе избрала,
на кого сърцето си би дала.
На нея най ще и подхожда
у тях нощем да прихожда
от селото маж саде един
и това е юнак Валентин.
Те са си лика - прилика,
като два стръка иглика...
млади са и работливи, а
щом требе и игриви.
Няма коментари:
Публикуване на коментар