Часът е три,
София спи,
а аз по Витошка
самотен се разхождам...
Дъждът вали,
градът мълчи,
това не пречи
спомените да обхождам!
Тази нощ
аз пак се връщам
в годините
на мойте младини,
когато заедно
с другари верни
обикаляхме
"Хавана" и "Рубин"...
Щастливи бяхме,
млади и красиви,
безгрижни,
че и влюбени дори...
живот чудесен
ние си живяхме,
изпълнен бе
със розови мечти!
Днес,
след двадесет години,
обгърнати
от своите съдби
си спомняме
с носталгия за дните
на младостта
и нашите мечти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар