петък, 12 юни 2009 г.

Учителко, прости ни...

Учителко, прости ни, ако можеш,
грехът, че я докарахме до там
на старини във кофите да ровиш,
окъсана, за къс мухлясал хляб.

С какво заслужила си тази участ?
От нас направи хора... уж добри.
Но кой за тебе днес се сеща,
за да помогне в трудните ти дни?

От учениците ти има депутати,
дори министри с тлъстички заплати,
но те за теб не искат и да знаят
и като кучета един връз друг се лаят.

За тях е важно кокала да хванат!
Какво им пука, че мизерстваш ти?
Охолно искат те да си живеят,
а видят ли те, ще извръщат пак глави.

...но ако можеш ти, учителко, прости!

Няма коментари:

Публикуване на коментар