Честита Нова година!

Весели празници

Нека поздравим Васèто!

Нека поздравим Васèто!
Рожден ден има днес момчето.
По този повод, за награда
му правим поздрав – изненада:

Да бъде здрав! Туй най-напред.
За другото ще дойде ред,
но здраве има ли човек –
ще кара повече от век.

Да бъде весел и открит!
Така ще да е той честит.
Да е с усмивка на лицето
и много обич във сърцето!

Да има винаги късмет,
с успехи повечко напред!
Което днес си пожелае –
да го изпълни, то се знае!

Честит Рожден ден, Миленка!

Добър ден на Ваша милост!
Идвам със букет цветя -
разбрах, че тука празник има
и искам да го поднеса.

Букета придружен е с обич -
приятелска, от все сърце.
На тебе здраве пожелавам
и все усмихнато лице!

Да пишеш стихове красиви,
изпълнени да са с любов...
и хумор повече да има...
за всякакви аз съм готов.

Късметът да не те оставя,
успех във всяко начинание!
Да си, Миленке, все щастлива! -
това е моето желание!

Златна сватба под звездите

На улица пуста,
в студената нощ,
двама старци, видях,
да живеят в "разкош".

"Апартамента" - просторен
(навън под звездите)
и камина си имат -
варел... (кат` в мечтите).

С "халати" са модни
(протъркани шуби),
"изпрани", "изкъпани"
и почти нямат буби...

Тази вечер празнуват,
на "трапеза богата",
своята Златна сватба,
но са сами... без децата.

"А децата им - питаш ме -
те дали са щастливи?"
Хм, не знам, но не помнят,
че имат родители живи...

Творя шедьоври

Ще ме четат от групата приятели,
блокирам всички други наблюдатели
и всеки, който е със мнение различно
тук няма място, звучи ми логично.

Не давам някой да ме критикува!
Да опитва - просто не си струва!
Обичам да текат суперлативи,
а не да ме померват с негативи.

Творбите ми са някак извисени,
а ме упрекват, че били те присвоени...
Друг може ли да пише тез шедьоври? -
ще кажат само дружките ми дòбри.

Да можеш

За да трупа някой слава
трябва да може, не кат мен.
Аз поне си го признавам,
и това не е проблем.

Проблема е, когато някой
се взима много на сериозно,
използва думи без да мисли,
а това изглежда грозно.

Когато коментираш нещо
трябва да можеш да четеш,
дълбоко във стиха да вникнеш,
да можеш да го разбереш.

И най-важно: Да не мислиш
(ако има със какво),
че около теб света върти се,
да не си коричка на... ако.

Грешния влак

Другарката с характер "благ"
качила се в погрешен влак,
напудрена и супер нагласена
от грешката си е озадъчена.

Тя търсеше експрес с лакеи,
в който никой няма да посмеи
срещу особата да каже гък...
Туй не е редно, ам чи кък!?

Но озова се във вагон с глупаци,
без възпитание... абе простаци...
и кой я срещне - само я оплюва,
да продължава тука - не си струва.

Дръпна рязко аварийната спирачка,
въжето скъса, че нали е доста ячка,
от влака скочи, хукна през полето,
да търси друг, да вирне пак нослето.

Лила Карамфила

Драго ми е, аз съм Лила,
но ми викат - Карамфила,
че с туй цвете зад ухото
съм все първа на хорото.

Мома съм! Е, втора младост
и либе нямам си, за жалост,
но ухажорите ми са безчет -
под пенджеро си пазят ред.

На всеки юнак му се иска
в креват с мен да се натиска,
но мома аз не съм такава
и на много малко се отдава.

Подбирам ги, да са юнаци,
отслужили и със мустаци,
в леглото да ми носят радост,
па нека не съм първа младост.

Таквази съм - пролетно цвете,
обичам ги много мъжете,
но нещо нямам си късмет,
а гоним тридесет и пет!!!

Коледата на клошаря

Студена нощ
Навън е тъмно.
Скитам се
по улиците пусти.
В небето
грее месечина...
С ръце в джобове
топля свойте пръсти.

Северният вятър
ме пронизва,
но продължавам
в нощта, напред,
зорък поглед
вперил съм надолу -
дано намеря лев,
или пък друг късмет.

Тогава с брата
може и да хапнем,
ще пийнеме
бутилка стар „Памид",
Рождеството,
после ще посрещна
в някоя сергия...
Свит.